Читать «Животът на Пи» онлайн - страница 3

Седях в индийското кафене на улица „Неру“. Това е просторно заведение със зелени стени и високи тавани. Над главата ти се въртят вентилатори, за да раздвижват топлия влажен въздух. Мястото е запълнено докрай с еднакви квадратни маси, всяка в комплект с четири стола. Сядаш, където намериш, в каквато компания се случи. Кафето е хубаво и предлагат препечени филийки по френски. Лесно се завързват разговори. Този път ме заговори енергичен възрастен мъж с искрящи очи и рунтави кичури чисто бяла коса. Потвърдих предположенията му, че в Канада е студено и че наистина в някои части се говори френски, както и че в Индия ми харесва, и така нататък — обичайният непринуден разговор между дружелюбни любопитни индийци и странстващи чужденци с раници. Той прие отговора на въпроса за работата ми с ококорени очи и кимване. Време беше да тръгвам. Вдигнах ръка с надеждата да привлека погледа на сервитьора, за да получа сметката.

Тогава възрастният мъж каза:

— Знам една история, която ще ви накара да повярвате в Бога.

Вдигнатата ми ръка застина. Все пак имах съмнения. Дали не беше някой от Свидетелите на Йехова?

— Действието на историята ви не се ли развива преди две хиляди години в отдалечен край на Римската империя? — попитах аз.

— Не.

Може би беше нещо като мюсюлмански евангелист?

— Тогава в Арабия през седми век?

— Не, не. Историята започва от тук, от Пондичери, преди няколко години и съм щастлив да ви съобщя, че завършва точно в страната, откъдето сте и вие.

— И ще ме накара да повярвам в Бога?

— Да.

— Това е много висока летва.

— Не толкова висока, че да не можете да я прескочите.

Сервитьорът ми се появи. За миг се поколебах. Поръчах две кафета. Представихме се един на друг. Името му беше Франсис Адирубасами.

— Моля ви, разкажете ми историята си — подканих го аз.

— Трябва да слушате много внимателно — отвърна той.

— Ще слушам внимателно — аз извадих химикалка и бележник.

— Кажете ми, ходили ли сте в ботаническата градина? — попита човекът.

— Вчера ходих там.

— Забелязахте ли влаковите релси?

— Да, забелязах ги.

— В неделя още върви влакче, за да разхожда децата. Но някога минаваше всеки ден на половин час. Обърнахте ли внимание на имената на спирките?

— Едната се казва „Розово градче“. Намира се точно до розовата градина.

— Точно така. А другата?

— Не помня.

— Табелата е свалена. Някога другата спирка се казваше „Зоокът“. Преди време в ботаническата градина на Пондичери имаше животни.

Той продължи да разказва. Аз си водех бележки, като записвах отделните елементи в историята.

— Трябва да говорите с него — каза възрастният мъж за главния герой. — Познавах го много, много добре. Сега е вече голям. Трябва да го разпитате за всичко, което ви интересува.