Читать «Животът на Пи» онлайн

Ян Мартел

Животът на Пи

На родителите и брат ми

От автора

Тази книга се роди, когато бях гладен. Нека ви обясня. През пролетта на 1996 година втората ми книга роман — излезе в Канада. Не беше посрещната добре. Критиците бяха и озадачени, и я хвалеха вяло, с което я осъдиха на провал. Читателите не й обърнаха внимание. Въпреки всичките ми усилия да се правя на клоун и на акробат медийният цирк не се впечатли. Нещата около романа ми не помръднаха. По лавиците в книжарниците виждах книги, строени в редици като играчи преди бейзболен футболен мач, и моята беше тромавото неатлетично момче, което никой не иска в отбора си. Скоро си отиде — кротко и незабелязано.

Провалът не ме обезсърчи кой знае колко. Вече се бях захванал с друга история — роман, чието действие се развиваше в Португалия през 1939 година. Само че не ме свърташе на едно място. А и парите ми бяха малко.

Затова отлетях за Бомбай. Не е толкова нелогично, ако си дадете сметка за три неща: че ленивият живот в Индия би убил всяка енергия у което и да било живо същество, че там с малко пари може да се живее дълго и че роман, в който действието се развива в Португалия през 1939 година, може да няма почти нищо общо с Португалия през 1939 година.

Вече бях ходил в Индия — в северната част — за пет месеца. При първото си пътуване бях тръгнал към субконтинента напълно неподготвен. Всъщност подготовката ми се състоеше от една дума. Когато споделих плановете си за пътуването с мой приятел, който познаваше добре страната, той ми каза небрежно:

— В Индия говорят смешен английски. Обичат думи като „bamboozle“.

Припомних си това, когато самолетът ми започна да се спуска над Делхи, така че думата „bamboozle“ беше единствената ми подготовка за пъстрата, шумна, шеметна лудост на Индия. При всеки удобен случай използвах тази дума и да си призная честно, вършеше добра работа. Например на един чиновник на гарата казах:

— Не предполагах, че билетът може да бъде толкова скъп. Не се опитвате да ме преметнете, нали?

Той се усмихна и отговори напевно:

— Не, господине! За никакво премятане и дума не може да става. Казах ви точната цена.

При второто си пътуване до Индия знаех по-добре какво да очаквам, а знаех и какво искам: да се установя някъде в планините и да напиша романа си. Представях си как седя на маса на голяма веранда с разпилени листа пред мен, а до тях — чаша чай, от която се вдига пара. В краката ми лежат зелени хълмове, потънали в мъгла, а до слуха ми достигат пронизителни писъци на маймуни. Времето е точно каквото трябва — лек пуловер сутрин и вечер, денем нещо с къс ръкав. Седнал с химикалка в ръка в търсене на великата истина, аз превръщам Португалия в литературна измислица. Та нали за това е литературната измислица — за да може избирателно да преобразува реалността? Да я изопачава, за да извади на показ същината й? За какво ми е изобщо да ходя в Португалия?

Съдържателката ми разказва истории за борбата с британците и прогонването им. Разбираме се какво ще обядвам и вечерям на следващия ден. След като приключа с писането за деня, отивам на разходка по полегатите хълмове сред чаените плантации.