Читать «Животът на Пи» онлайн - страница 5

Ян Мартел

Има двупръсти и трипръсти ленивци в зависимост от предните лапи на животните, тъй като всички ленивци имат по три пръста на задните си лапи. Едно лято получих щастливата възможност да изучавам трипръсти ленивци в естествената им среда сред екваториалните джунгли на Бразилия. Те са изключително интересни създания. Единственият им истински навик е мързелът. Ленивецът спи или почива средно двайсет и четири часа в денонощието. Нашата група изучаваше навиците за сън на пет диви трипръсти ленивеца; в късния следобед, след като заспиваха, ние поставяхме на главите им яркочервени пластмасови чинийки, пълни с вода. Късно сутринта на следващия ден водата в линийките гъмжеше от насекоми. Ленивецът е най-активен при залез-слънце, като тук използвам думата „активен“ в най-бездейния й смисъл. Той се движи по клона на дървото в характерната си поза с главата надолу със скорост приблизително 400 метра в час. На земята ленивецът се изкатерва по съседното дърво, като изкачва по 250 метра в час, когато е мотивиран, което е 440 пъти по-бавно от мотивиран леопард. При липса на мотивация той изминава четири-пет метра в час.

Трипръстият ленивец не е добре осведомен за околния свят. По скала от 2 до 10, където 2 изразява необичайна невъзприемчивост, а 10 — крайно остри възприятия, Бийб (1926) определя сетива като вкус, осезание, зрение и слух на ленивеца с оценка 2, а обонянието му оценява на 3. Ако в природата срещнете заспал трипръст ленивец, ще го събудите, като го смушкате два-три пъти, и тогава той ще се огледа сънено във всяка друга посока, освен във вашата. Защо изобщо му е необходимо да се оглежда е спорен въпрос, тъй като ленивецът вижда всичко в мъгла. Колкото до слуха му, той е не толкова глух, колкото незаинтересован от звуците. Бийб отбелязва, че стрелбата с оръжие в близост до спящи или хранещи се ленивци предизвиква слаба реакция. И малко по-доброто обоняние на ленивеца не бива да се преувеличава. Казват, че е способен да подушва и така да избягва прогнили клони, но Бълок (1968) съобщава, че ленивците „често“ падат на земята в резултат на пълзене по прогнили клони.

Как изобщо оцелява? — може би ще попитате вие.

Именно благодарение на това, че е толкова бавен. Сънливостта и ленивостта го предпазват от нараняване, от погледите на ягуари, оцелоти, грабливи птици и анаконди. В козината на ленивеца виреят водорасли, които са кафяви през сухия сезон и зелени през влажния; благодарение на това животното се слива с околния мъх и листа и прилича на гнездо на бели мравки или хралупа на катерици, или просто на част от дървото.

Трипръстите ленивци водят мирен вегетариански живот в съвършена хармония с околната среда. „На устните му винаги се мъдри добродушна усмивка“ — отбелязва Тирлер (1966). Виждал съм тази усмивка със собствените си очи. Не съм от хората, които приписват човешки черти и чувства на животните, но през този месец в Бразилия, докато наблюдавах спящи ленивци, често ми се струваше, че се намирам в компанията на йоги, застанали на главите си и потънали в медитация, или на отшелници, потънали в молитва, мъдри същества, чийто напрегнат духовен живот е непостижим за моите научни изследвания.