Читать «Животът на Пи» онлайн - страница 6

Понякога смесвах специалностите. Някои от състудентите ми по религия — объркани агностици, които не знаят кой път води нагоре, които са попаднали в плен на разума — тази разменна монета на глупеца пред умния — ми напомняха за трипръстия ленивец; а трипръстият ленивец, този прекрасен пример за чудото на живота, ми напомняше за Бога.

Никога не съм имал проблеми с колегите си зоолози. Зоолозите са дружелюбно, атеистично, трудолюбиво племе, което пие бира; когато не се занимават с наука, съзнанието им е съсредоточено върху секса, шаха и бейзбола.

Аз бях много добър студент, ако е уместно да говоря така за себе си. Бях сред първите по успех в колежа „Сейнт Майкълс“ четири години подред. Получил съм всяка възможна награда на факултета по зоология. Ако не съм получил нито една от факултета по теория и история на религията, то е просто защото в този факултет няма студентски награди (наградите за религиозното учение не са дело на смъртните, както всички знаем). Можех да получа Академичния медал на генерал-губернатора, най-високото отличие за студент на Университета в Торонто, с което малко видни канадци са били удостоени, ако не беше едно едро румено момче с врат, дебел колкото дънер на дърво, и непоносимо весел нрав.

Все още изпитвам огорчение от тази обида. Когато човек е страдал много в живота, всяка допълнителна болка е същевременно непоносима и нищожна. Животът ми е като мементо мори от европейското изобразително изкуство: до мен винаги стои череп със зловеща усмивка, който ми напомня за безумието на човешката амбиция. Присмивам се на този череп. Гледам го и му казвам: „Сбъркал си адреса. Може да не вярваш в живота, но аз пък не вярвам в смъртта. Разкарай се!“ Черепът се подсмихва и се приближава още повече към мен, но това не ме учудва. Причината, поради която смъртта дебне така отблизо живота, не е биологическата необходимост, а завистта. Животът е така прекрасен, че смъртта се е влюбила в него с ревнива, обсебваща любов, която гледа да докопа каквото може. Но животът леко се измъква от забравата, като губи само едно-две незначителни неща, и мракът е само мимолетна сянка от облак. Руменото момче получи и одобрението на комисията за стипендии „Роудс“. Харесвам го и се надявам времето в Оксфорд да му донесе много интересни преживявания. Ако Лакшми, богинята на благополучието, един ден прояви снизхождение към мен, Оксфорд е на пето място в списъка с градовете, които бих искал да видя, преди да умра, след Мека, Варанаси, Йерусалим и Париж.

Не мога да кажа нищо за работата си, освен че вратовръзката е примка и макар да е облагородена, човек може да се обеси на нея, ако не внимава.

Аз обичам Канада. Липсва ми жегата на Индия, храната, домашните гущери по стените, музиката от малкия екран, кравите, които бродят по улиците, крясъците на гаргите, дори бъбренето на щурците, но обичам Канада. Това е велика страна, твърде студена за здравия разум, населена със състрадателни, лошо подстригани интелигенти хора. При всички случаи няма за какво да се прибирам у дома в Пондичери.