Читать «Създадена от дим и кост» онлайн - страница 30

Очите му бяха като на тигър – кехлибарени и обрамчени в черното на тежките ресници и изтеглената с въглен очна линия, която като лъч на прожектор приковаваше вниманието към златото на ирисите. Ирисите бяха бистри и искрящи, хипнотизиращи и до болка красиви, въпреки че нещо в тях не беше както трябва, нещо липсваше. Човещина може би – онази доброжелателност, която притежаваше човешкият род, без в това да има и капка ирония. Завивайки зад ъгъла, една старица неволно се изпречи на пътя му и върху нея се стовари цялата мощ на погледа му. Старата жена ахна.

В очите му гореше жив огън. Тя беше сигурна, че всеки миг ще я подпали.

Изохка и се олюля, а той протегна ръка да я подкрепи. Жената почувства, че я блъска гореща вълна, и когато отмина, невидимите му криле я докоснаха. Разлетяха се искри. Докато се отдалечаваше, тя остана като прикована на мястото си със зяпнала уста, без дъх, парализирана от ужас. Тогава ясно видя крилете на сянката му да се разтварят. После, обгърнат от горещ вихър, който изтръгна забрадката ѝ, той изчезна.

След миг Акива се носеше в ефира, усещайки бегло боцкането на ледените кристалчета в редкия въздух. Той се освободи от заклинанието и крилете му, подобно огнени платна, разцепиха черните небеса. Носеше се вихрено към следващия град в света на човеците, за да открие следващата врата, покрита с горчилката на дяволската магия; после следващата и по-следващата, докато не остави върху всички тях своя черен отпечатък.

В другия край на света Хазаел и Лираз правеха същото. Дамгосаха ли веднъж всички врати, щеше да настъпи началото на края.

И щеше да започне с огън.

10.

 МОМИЧЕ ЗА ВСИЧКО

В общи линии Кару успяваше да поддържа равновесието между своите два живота. От една страна, беше седемнайсетгодишна ученичка в художествена гимназия в Прага, от друга – момиче за поръчения на един нечовек, който в същото време беше най-близкото ѝ същество и заместваше семейството. Лека-полека откри, че седмицата е достатъчно дълга, за да остане време и за двата ѝ живота. Е, не всеки път успяваше да се справи, но обикновено ѝ се получаваше.

Точно тази седмица обаче не се очертаваше да е от най-спокойните.

Във вторник часовете в училище още не бяха завършили, когато Кишмиш кацна на перваза на прозореца и потропа с клюн по стъклото. Бележката, която донесе, беше още по-лаконична от предишната и гласеше само: "Ела." И Кару се подчини, макар че ако знаеше къде ще я прати Бримстоун, едва ли би го направила.

Пазарът за животни в Сайгон беше едно от най-нелюбимите ѝ места по света. Затворените в клетки котенца, немски овчарки, прилепи, малайски мечки и лангури тук не се продаваха като домашни любимци, а за храна. Една старица, майка на местния касапин, пазеше зъбите им в погребална урна. Кару имаше задача да прибира добива на всеки няколко месеца, като всеки път трябваше да полива сделката с оризово вино, от което стомахът ѝ се бунтуваше.

Сряда: Северна Канада. Двама ловци от Атабаска и тяхната противна плячка от вълчи зъби.