Читать «Създадена от дим и кост» онлайн - страница 22

Точно така, чифт бивни на зрял африкански слон.

Кару изпъшка, когато ги видя. Бримстоун не ѝ беше казал за какво я праща, спомена само, че ще го познае, щом го види. И наистина стана така. Е, как да не ти е кеф да влачиш тия бивни в градския транспорт!

За разлика от другите участници в търга, тя нямаше на разположение дълга черна лимузина, която да я чака отпред, нито двойка охранители, които да вдигат тежко вместо нея. Разполагаше единствено с огърлица скупита и чар, но нито едното, нито другото бяха достатъчно убедителни за таксиметровия шофьор, че да се съгласи да набута двуметровите бивни в багажника на колата. Ето защо се наложи Кару, мърморейки под нос, да ги влачи цели шест преки до най-близката станция на метрото, после да ги тътри по стълбите надолу и да ги промушва през въртележката на турникета. Добре поне, че бяха увити в платно и здраво превързани със скоч. Когато един уличен музикант заряза свиренето на цигулка и се провикна: "Ей, красавице, какво има вътре? ", тя отвърна: "Музикант, който задаваше много въпроси" и продължи да ги влачи.

Можеше да бъде и по-зле, неведнъж е било още по-лошо. Бримстоун я беше пращал на лов за зъби из всякакви забравени от бога места. Веднъж, докато се възстановяваше от рани, получени при престрелка в Санкт Петербург, тя го попита: "Толкова ли малко значи животът ми за теб? " .

Съжали в мига, в който въпросът се откъсна от устните ѝ. Ако животът ѝ наистина значеше толкова малко за него, поне не искаше да чува потвърждението. Бримстоун не беше съвършен, но беше нещо като единствен роднина, заедно с Исса, Туига и Ясри. И ако тя е просто поредната робиня, предпочиташе да не го узнава.

Отговорът му нито потвърди, нито разсея страховете ѝ.

– Твоят живот ли? Може би искаш да кажеш твоето тяло? Тялото ти е само опаковка, Кару. Виж, душата е друго нещо, но тя, доколкото ми е известно, не е изложена на непосредствена заплаха.

– Опаковка ли? ! – Никак не ѝ се понрави да мисли за тялото си като за опаковка – нещо, което другите могат да разкъсат, претършуват и изпразнят, все едно изрязват купони за намаление от вестника.

– Предполагам, че и ти го възприемаш така – продължи той. – Съдя по начина, по който драскаш всякакви неща по него.

Бримстоун не одобряваше татуировките ѝ, което беше доста странно, след като на него дължеше първото си татуиране – очите върху дланите. Поне подозираше, че е така, макар да не го знаеше със сигурност, защото той отказваше да отговаря дори на най-прости въпроси.

– Все тая – въздъхна болезнено тя. Ама наистина болезнено. Страшно боли, когато си прострелян, и това за никого не е тайна. Естествено, не можеше да вини Бримстоун, че я е хвърлил неподготвена в такава опасност. Той се погрижи още от най-ранна възраст тя да бъде обучена в изкуството на войната. Никога не беше отваряла дума за това пред приятелите си: с тези умения не вървеше да се хвали – първо на това я научи нейният сенсей – и те щяха да се изненадат, ако разберат, че плавната ѝ, грациозна походка и изпънатият като струна гръб вървят ръка за ръка със смъртоносни умения. Смъртоносни или не, за зла участ разбра, че каратето стига до там, откъдето започва стрелбата с огнестрелни оръжия.