Читать «Създадена от дим и кост» онлайн - страница 12

Защото сред всичко останало на този свят именно това жадуваше сирачето в нея: любов. Едно беше сигурно обаче – нямаше да я получи от Каз.

Върхът на молива се прекърши, толкова силно го беше натиснала върху рисунката. В същия миг приливът на гняв се трансформира в скорострелен залп от сърбежи, които едва не превърнаха огърлицата ѝ в примка за бесене. Каз започна да се гърчи върху подиума. Кару се освободи от огърлицата и впи очи в него. Той вече беше стигнал вратата, все още с халат в ръка – в бързината не успя да се облече, – отвори я и изхвръкна навън, трескаво търсейки скришно място, където да се отдаде на унизителното страдание.

Вратата се хлопна след него, а класът остана да мига в недоумение срещу празната лежанка. Госпожа Фиала гледаше ококорено над очилата към вратата, а Кару се засрами от себе си.

Май този път прекали.

– Какво му стана на Кретена? – попита Зузана.

– Представа нямам – отвърна Кару, забила поглед в рисунката. Върху листа се беше излегнал Каз с цялата си чувственост и елегантност, сякаш очакваше любовница. От това можеше да излезе хубава рисунка, ако не я беше развалила. Щрихът беше размазан и унищожаваше целия финес на линиите, които преминаваха в хаотични драсканици, заличаващи неговия. Несъществен пенис. Зачуди се какво ли би си помислил за нея сега Бримстоун. Винаги я беше порицавал заради безразсъдното прахосване на желания, с последното от които така удебели веждите на Светла само за една нощ, че те заприличаха на гъсеници и поникваха още по-гъсти всеки път, щом ги изскубеше с пинсетите.

– Изгаряли са жени на кладата и за по-малко от това, Кару – каза ѝ тогава той.

"Какъв късмет, че не живеем в Средновековието", помисли си тя.

4.

ОТРОВНАТА МАГЕРНИЦА

Остатъкът от учебния ден мина без произшествия. Два часа по химия и цветознание, последвани от рисуване на етюди и обяд. После Зузана отиде в часа по изработване на кукли, а Кару – в часа по живопис, тричасови занимания, след приключването на които навън цареше същият непрогледен зимен мрак, в който бяха пристигнали сутринта.

– "Отровата"? – въпросително рече Зузана, щом излязоха от вратата.

– Иска ли питане – отвърна Кару. – Умирам от глад.

Двете сведоха глави пред ледения вятър и поеха към реката.

Улиците на Прага приличаха на приказка, останала почти незасегната от двайсет и първи век – а защо не двайсети, или деветнайсети, има ли значение. Това беше град на алхимици и мечтатели, покрит със средновековен калдъръм, по който навремето са ходели големи мистици и армии на завоеватели. Високите сгради сияеха в златистожълто, карминено и гълъбовосиньо, украсени с гипсови орнаменти в стил рококо и увенчани с еднакви червени покриви. Бароковите куполи бяха оцветени в нежната резеда на стара мед, а готическите камбанарии се издигаха нагоре, сякаш готови да пронижат някой паднал ангел. Вятърът носеше спомени за вълшебства, революции, цигулки, а павираните улички криволичеха като ручейчета. Тук гангстерите носеха моцартови перуки и рекламираха концерти с камерна музика по ъглите, от прозорците висяха марионетки и превръщаха целия град в куклен театър с невидими кукловоди, скрити зад кадифените завеси.