Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 98

Вече виждах как бебето, малкият Тео, уплашен и объркан, започва да се обръща наопаки. Марго викаше отново, защото контракциите се стоварваха отгоре й като камари с камъни. Доближих главата й и сложих ръка върху сърцето й.

— Трябва да се опиташ да се успокоиш — казах аз. — Тео има нужда да дишаш бавно, много бавно.

Тя започна да диша колкото се може по-бавно и дълбоко, и точно когато Джеймс завъртя бебето в крайното му положение, смъквайки го надолу в студения вход към света, докторът и сестрата влязоха вътре.

— О, боже — възкликна сестрата, защото главата на бебето беше вече навън, а тя влезе тъкмо когато Марго направи онзи последен, изумителен напън, при който детето излезе от нея, с главата напред.

— Мисис Послусни — каза задъхано сестрата, — ето ви момченцето, цяло-целеничко!

Марго с мъка повдигна главата си.

— Тео — каза тя. — Смятам да го нарека Тео.

Тео Греъм Послусни, с всичките си четири килограма и половина, се бе сгушил на гърдите на Марго и не спря да суче, докато падна нощта.

Имаше усложнения с плацентата, затова я задържаха в болницата няколко седмици, като вечер откарваха бебето в количка в детското отделение, за да може тя да спи. Навярно трябваше да оставя Джеймс да си върши работата, докато аз бдя над Марго, но не успях. Бях поразена от розовия пашкул, който мъркаше в пластмасовото легълце, с коса, червеникава като връхчето на пламък, покрита с вълнена шапчица, която Роуз беше изплела преди няколко месеца. Беше толкова гладен, че през цялата нощ търсеше невидима гърда, но сестрите го утешиха с биберон, а аз погалих красивото му лице.

Джеймс най-после дойде при мен. Мислех си, че е много смел.

— Виж — обади се той след няколко мига на безмълвно присъствие до мен пред леглото на Тео. — Работата ми е да се грижа за Тео. А твоята — за Марго.

Погледнах през него към Марго, която виждах през спуснатата завеса около болничното й легло. Спеше дълбоко.

— Какво искаш да кажеш, че не я гледам ли? Виждам я много добре. Или си забравил, че аз съм ангел. Ние ги умеем тези неща.

Той вирна глава и се намръщи.

— Може би трябва да обясня връзката си с Тео.

— Интересува ме само да направиш така, че той да не свърши с доживотна присъда за убийство.

С ъгълчето на окото си съзрях как той отстъпи крачка назад. Дали не съм малко рязка, помислих си. Навярно е далечен роднина на Тоби. Чичо или нещо подобно. Във всеки случай не се налагаше да го скастрям така. Но истината бе, че исках Тео само за себе си. Беше ми се удала възможност, каквато смятах, че няма да имам никога, а и мислех, че никога няма да пожелая — да преживея чудото на първородния си син отново. Чувствах се като вълчица, ръмжаща пред хищниците. Исках Джеймс да заеме второто място. Но предаността му май беше по-голяма.

Обърнах се към него.

— Съжалявам, разбра ли — казах, протягайки ръце напред. Знак, че съм искрена.

Той срещна погледа ми и задържа очите си върху моите, но не отговори. Известно време се гледахме, аз потъвах все по-дълбоко в ехото на лекомисленото си изказване, а Джеймс мълчаливо отказваше да приеме извиненията ми. Накрая, когато Тео започна да хленчи, той стана. Посегнах да погаля момченцето по бузата, но Джеймс стигна преди мен. Постави ръката си на главата на Тео и малкият тутакси се унесе в сън.