Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 100

Телефонното обаждане късно сутринта дойде от мисис Бибър, съседката на Греъм. Тя внимателно и плахо й съобщи, че само преди час шофьор на такси е почукал на вратата й, че намерил Греъм да седи на стъпалата пред вратата с куфар в ръка, студен и неподвижен. Починал в мир и без болка.

Марго беше неутешима. Седях до нея, заключена в малката баня, и плачех със същите сълзи, които се стичаха безспир в ръцете й.

Да си призная, успях да си внуша, че чувствата, които ме обзеха след раждането на Тео, са изфабрикувани от мен. Сега, като гледах как хормоните се оплитат в главата на Марго, как нервните клетки растат, докато се сблъскат, виждах съвсем отблизо физиологическия портрет на следродилната депресия. Всеки път, щом Тео изплачеше, което той правеше често, часове наред една червена вълна преминаваше през тялото й, а нервните й клетки се забързваха, докато цялото й тяло се разтреперваше отвътре навън. Изглеждаше така, сякаш го хранеше по цял ден. Имаше вид на малокръвна, макар че лекарите я уверяваха, че няма анемия, а една инфекция на маточната шийка мина незабелязана. Тя установи, че изведнъж е намразила Тоби. Мразеше го, защото той притежаваше вълшебната способност да спи непробудно, докато бебето реве от леглото точно до главата му. Мразеше го, защото той не трябваше да се превръща във вечно течаща млекодайна машина за бебето. Мразеше го, защото тя бе на края на силите си, беше объркана и изплашена до смърт, че трябва да изтърпи този хаос и на следващия ден.

Наблюдавах как Тоби се старае да й угоди. И тогава дойде една приятна изненада. Книгата на Тоби „Черен лед“ удари първото място в класацията за национален бестселър. Това го знаех. Но го узнах месеци след като беше станало факт. Тоби прие телефонното обаждане и благодари на издателя си, докато гледаше как Марго се бори да нахрани Тео за седми път в течение на един час, а лицето й е почервеняло от плач. Сега проумях това, което не разбирах навремето — Тео не приемаше никакво мляко. Гълтащите шумове, които издаваше, бяха глътки въздух. И докато малкото му коремче се присвиваше от глад, гърдите на Марго щяха да се пръснат от кърма.

— Направи нещо — изсъсках към Джеймс.

Той ме стрелна с очи.

— Опитвам се.

Гая се приближи.

— Нека да опитам аз — и тя прошепна нещо на Тоби.

Той затвори телефона и се доближи до Марго.

— Мила?

Тя не му обърна внимание. Той сложи ръката си на рамото й.

— Марго?

— Какво има, Тоби?

— Защо не излезеш навън за няколко часа. Аз ще гледам бебето.

— Ти нямаш кърма — погледна го Марго. — Той ще има нужда от хранене само след десет минути.

Тоби се усмихна.

— Мога да му дам мляко на прах. Хайде, отиди в някой фризьорски салон или нещо подобно. Направи нещо за себе си.

— Сериозно ли говориш? — погледна го пак тя.

— Напълно.

Той погледна настрани. Не беше добър лъжец, дори и лъжата да беше за добро.

— Да кажем, че съм спестил малко за моменти като този.

— Наистина ли?

— Наистина.

— Колко?

— Стига си питала. Просто вземи чековата книжка и тръгвай! Направи си маска на лицето, педикюр или каквото там вие момичетата правите за ноктите си, просто върви, излез оттук.