Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 95

После изображението на същата грамота, но в едър план, поставена в рамка и закачена на стената във всекидневната на Роуз. Но това не беше същата всекидневна, в която седеше сега — онази от видението беше три пъти по-голяма, с мраморна камина, килими от стена до стена, и копринени завеси в цвят слонова кост, оформящи нишите пред прозорците. Една камериерка почистваше праха от безбройните снимки в позлатени рамки на обичните синове и внуци на Роуз, фотографии от дипломирането им, от военната им служба, а един дори се ръкуваше с президента Рейгън. Доколкото знаех, нито един от синовете й не беше завършил и гимназия дори.

Видението се сви, а аз стоях там смаяна, докато забелязах, че Рам се е върнал.

Марго прелистваше бележника на Роуз.

— Това е невероятно — каза тя. — Защо не си ги публикувала?

Тогава се обади седналият до Роуз Рам. Държеше ръката й: Не си толкова добра, Роузи.

Роуз повтори след него, като клатеше глава:

— Не съм толкова добра, дете.

— Книгите са за богатите хора, не за такива като теб.

И Роуз повтори след него като робот:

— Книгите са за богати хора, не са за такива като мен.

— Това са глупости — прекъсна я Марго. Рам я стрелна с очи. — Прекрасни са. Пишеш фантастично!

Рам извиси гласа си: Ти не се интересуваш от пари. Парите правят добрите хора лоши.

По лицето на Роуз премина сянка. Тя повтори думите на Рам.

Марго се обърка.

— Съжалявам, че мислиш така — отбеляза нежно тя. После й хрумна нещо. — Може ли да взема бележниците ти и да ги покажа на съпруга си. И той е писател.

Рам стана. Отговори противната си уста и изрева към Марго. Роуз затисна ушите си, сякаш беше чула нещо зловещо. Марго се пресегна към нея.

— Какво има, Роуз?

— Върви си — през плач каза Роуз. — Моля те.

Но после се наведе напред, обви треперещите си ръце около пръстите на Марго и ги притисна към спиралата на бележника, лежащ в скута й. Рам погледна и затропа с крак по пода до Роуз в знак на протест. Тя отвори устата да каже нещо, но усети как около нея въздухът натежава от негодуванието на Рам.

— Тръгвай — повтори тя.

Объркана, Марго погледна Роуз, после бележника и направи една крачка към вратата.

Рам изви глава назад и хвърли поглед към стария дървен вентилатор, увиснал над Марго.

— Да не си посмял — извиках аз и се втурнах напред.

Той се ухили насреща ми, тръгна клатушкайки се към него и го дръпна.

— Бързо — креснах на Марго, хвърлих се към корема на Рам и го съборих на пода.

Наблюдавах как Марго затвори вратата на апартамента зад себе си, а от тавана около вентилатора се посипа натрошена мазилка. Рам се надигна и се втренчи в мен с разширени ноздри. Сви колене и се приготви за нападение, но точно този миг най-неочаквано течността в крилете ми се превърна в пламък. Челюстта му увисна. Рам се сви и се скри като хлебарка в рамката на снимката на първия съпруг на Роуз.

После се случи нещо, което не разбрах. Роуз застана пред мен, ведра и усмихната. Гледаше право в мен.

— Готова съм — каза тя. — Накарай го да не ме безпокои повече. Заведи ме у дома.