Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 92

Входната врата беше открехната. Въпреки всичко, тя почука. Отговор не последва.

— Ехо — извика Марго. Отвори вратата по-широко и усети напластения прах. — Има ли някой?

Удари я воня, сякаш я бяха замерили с парцал. Боклук, влага и изпражнения. Тя пое въздух и вдигна ръка да закрие носа и устата си. Аз се поколебах. Да, знаех кой живее тук, но вече не бях така сигурна, че трябва да насърча тази среща. И тогава в течността, слизаща по гърба ми, се появи послание: „Тя е потребна тук. Прати я вътре“.

Преди да поеме обратно, отвътре се чу дрезгав глас:

— Кой е?

Беше глас на жена. На много стара и много болна жена. Роуз Уъркман. Изтичах, изпреварвайки Марго в тъмната, занемарена стая до фигурата на канапето, нетърпелива да видя лицето на Роуз, сбръчкано като лист хартия, смачкан и захвърлен в боклука, а после изгладен отново, тежките пръстени на дългите й черни пръсти, закрепени като монети на кокалчетата й, всеки с историята си. Истории, които никога не ме напуснаха.

Фигурата на канапето не беше Роуз Уъркман. Дебел бял мъж, гол до кръста, хвърли одеялото и изръмжа към мен. Демон. Отскочих назад, стресната и объркана.

— Ехо? Кой е там? — чу се гласът на Роуз от кухнята, почукването на бастуна й, направляващ тътрещите се крака през тъмнината.

Марго много бавно се приближи.

— Здравей — поздрави тя облекчена и отвратена едновременно. — Живея в апартамента отсреща. Исках само да се запознаем.

Роуз повдигна очилата си и се взря в Марго. Усмихна се с широка усмивка, по-топла от завръщане у дома, а очите й се свиха и заприличаха на тъмни процепи в дълбоките бръчки на лицето.

— Добре, хайде влез, дете. При мен не идват много хора.

Марго я последва в кухнята, оглеждайки влажните стени, слоя прах върху прогнилата маса за хранене и чувайки отекването на токчетата си по голите дъски на пода. Когато мина край стария човек на канапето, тя потрепери. Прииска й се да се махне. На мен също.

Демонът скочи и важно закрачи към мен. Сто трийсет и пет килограма оголена бяла плът с остри като карфици очи, намръщен и разсъблечен до кръста. Надвеси се над мен и изръмжа, после ме блъсна назад.

— Нямаш работа тук — излая той.

Стъпих здраво на земята, като държах под око Марго и Роуз в кухнята и се оглеждах за ангела на Роуз. Той повторно се нахвърли към мен, но вдигнах ръка и изстрелях от нея кълбовидна граната от пламък.

— Само да си ме пипнал пак, ще те направя на кайма — заявих твърдо аз.

Той вдигна вежда и изсумтя. Явно остроумните реплики не бяха най-силната му страна. Смръщи лицето си и вдигна пръст.

— Не се бъркай в работата ми — избоботи той, после се тръшна на дивана и се зави с одеялото.

Тръгнах неуверено из стаята, озадачена от срещата, недоумявайки защо тук има демон, а няма ангел.

След малко Марго се върна от кухнята с чиния със сладки, завити в алуминиево фолио. Роуз я беше прегърнала през рамо и й разказваше историята на показалеца на лявата си ръка. Отнасяше се за най-големия й син, убит през войната. Тръгнаха към входната врата.