Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 91

— Бебе? Човече, това е толкова трудно! Това е… Искам да кажа, че е чудесно, нали!

Марго вдигна рамене и скръсти ръце. Тоби я привлече до гърдите си.

— Скъпа, всичко е наред. Не е нужно да го задържаме, ако ти не искаш…

Тя го отблъсна назад.

— Знаех си, че няма да искаш дете от мен…

Беше отражение на чувствата й. Отместих се настрани от заслепяващия блясък на слънцето и се обвих в сянка.

— Вече правих опити да се отърва от него — въздъхна тя и очите й се напълниха със сълзи. Лъжеше. Подлагаше Тоби на изпитание.

Лицето му се сви. Последва дълга пауза и мрачен поглед. Ето тук започна разривът, помислих си аз.

— Така ли?

— Аз… Опитах се да падна по стълбите. Не стана както мислех — продължи с лъжите тя и скръсти ръце.

Облекчение, примесено с гняв, премина по лицето на Тоби. Той затвори очи. Гая го прегърна и прошепна: „Тя се нуждае от уверението ти, че няма да я напуснеш“.

Тоби пусна Марго да отиде до прозореца и отпусна ръце.

— Няма да те оставя, Марго. Това е нашето бебе — а после добави, но по-неуверено: — Това е нашият брак.

Приближи се до нея плахо. Тя не се отдръпна, той я прегърна и постави дланите си върху корема й.

— Нашето бебе — промълви той нежно, а тя се усмихна и бавно се обърна, за да отвърне на прегръдката му.

Прекарах голяма част от бременността на Марго, спомняйки си с мъчителна яснота всичко, което бях направила, за да подложа на изпитание или да заобиколя действителността, като се мятах между позора и възбудата. Позор заради марихуаната, която тя пушеше в дома на Соня, когато Тоби беше на работа. Позор заради лъжите й („Това не е ли вредно за детето, Марги?“ „Ни най-малко. Когато аз съм спокойна, детето приема повече витамини и т.н.“). Позор заради последиците от наркотика, като го гледах как влиза в нея чак до трептящата светлина. Позор заради мислите, които минаваха през ума й („Може бе трябва да се опитам да падна по стълбите, може да имам късмет и да го загубя“ и т.н.). А после постепенно я обземаше радостна възбуда, също като мен. Вълнувахме се как светлината в утробата й приема очертанията на лицето на Тео, как малкото стъпало подпира стената на корема й, осъзнали изведнъж, че в нея има бебе, и то е реално.

Луциана и Пюи се бяха настанили на перваза на прозореца в апартамента на Тоби и Марго.

— Котки сред гълъбите! — виках им аз, а те се чумереха и казваха на Марго да иде при Соня и да даде на бебето повече витамини. Тогава карах Тео да ритне и Марго решаваше, че не иска да ходи при Соня. Решаваше да излезе да се разведри и да подиша чист въздух в Инуд Хил Парк. И правеше това всеки ден.

Познах старата с цвят на кестен врата на апартамента отсреща, по която се виеха продълговати лентички засъхнала боя. Марго беше забелязала, че отвън се трупат вестници и бутилки мляко. Беше почти сигурна, че тук живее някой. Понякога лампите светеха след полунощ, но до сутринта угасваха. Завесите бяха винаги спуснати. В квартал като този съседите страняха един от друг. Марго се колебаеше. Да иде ли да провери? Да, казах й аз. Тя погледна издутия си корем. Всичко е наред, хлапе, повторих аз. Нищо лошо няма да ти случи. Хайде, иди!