Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 90

Много скоро тя вече спеше на канапето, свита на кълбо.

Соня донесе от кухнята чаша с кафе за Тоби.

— Много съжалявам, Тоби, но не мога да допусна тя да задига вещите ми. Медальонът е на майка ми.

Тоби се стовари до Марго и заплака. В това време Соня му обясни въздействието на наркотика и какво да направи от тук нататък, за да се изчисти Марго. За първи път от много време насам си помислих, че тя може би е истинска приятелка. Може би най-истинската, която съм имала.

Не мога да я обвиня, че настоя Тоби и Марго да се изнесат след двете седмици, които Марго прекара на легло, без да взима дрога. Обеща да си останат приятели и им помогна да пренесат вещите си в новата квартира на Десето авеню.

Пътят обратно след подобно падение е все едно да се катериш по стръмна скала без никакви помощни средства. Марго отказа да потърси помощ. Реши да се възползва от методите на старата школа — в леглото, при заключена врата, заобиколена от книги, вода и възглавници, с които покриваше лицето си, за да заглуши виковете, щом липсата на дрога започнеше да я измъчва. Тоби се зае да осигурява редовно кафе за нея и да следи отблизо и да записва в дневника си събитията по света. Пат Таблър бе продаден от Янките на Клъбс. Рейгън назначи първата жена върховен съдия днес. Саймън и Гарфънкъл изнесоха безплатен концерт в Сентръл Парк. Не, не отидох. Исках да съм сигурен, че имаш достатъчно кафе.

Когато Марго стана в състояние да излиза от стаята, поизчистена от наркотика, Тоби си намери работа в местната гимназия. По внушение на Гая той поиска от Марго да редактира новата му книга, преди да я изпрати на издателя, и тя с радост прегърна идеята, зажадняла да се потопи отново в света на литературата. Както и аз. Да видя черновата на първата книга на Тоби — тук ще издам, че първият тираж се изчерпа само за два месеца, бе истинско удоволствие. Четях заедно с нея, правех предложения, следях редакторския й усет да е нащрек, задавах въпроси за всяка сцена, за всеки герой. За първи път от много време насам тя ме чуваше.

И тогава една сутрин долових промяната. Ученици тичаха по улицата с тиквени фенери и маски на духове. Отвън на стълбите хората се събираха и разотиваха. Ти си бременна, казах на Марго. Няма такова нещо, мислено отвърна тя. Ами да направим тест, тогава. Ще видиш.

18

Послания в течността

Сигурно са прави да твърдят, че да си майка за втори път е по-добре.

Или пък просто сега аз бях готова за това. Не знам. Но като гледах зрънцето светлина дълбоко в нея, поисках сърцето му да започне да изпраща сигналите си, да възвести трепетния ритъм на съществуването си. Гледах, изплашена до смърт, как множество пъти тялото на Марго загрозява крехката мелодия на този нов живот с вируси, токсини, хормонални смущения. Но светлината се беше вкопчила здраво вътре, като дребна фигура, сграбчила потъваща мачта, която се люшка по бурни червени води.

Тя съобщи новината на Тоби. Гая извика и подскочи във въздуха — аз не й бях казала, само за да видя реакцията й, а Тоби отстъпи назад, съзря разочарованието по лицето на Марго и се опита да прикрие вълнението си.