Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 89

— Ще ми каже ли някой какво става? — попита Тоби.

Почукване на вратата. А, мистър седемнайсетгодишен наркодилър. Тъкмо навреме. Соня прекоси дневната и отвори със замах. Веднага го позна.

— Патрик?

— Здрасти — казва той на Марго, над главата на Соня.

— Нали ти казах, че вече… Ти при Марго ли идваш?

— Е… Не.

Тоби остави Марго и пристъпи към двамата до вратата.

— Кой е този? Какво иска от Марго?

Патрик държеше нещо в ръката си.

— Я ми покажи какво стискаш? — извика Соня и преди той да успее да пъхне ръката в джоба си, Тоби сграбчи китката му и отвори пръстите.

Златен медальон.

— Това да не е за Марго? — попита едва чуто Тоби. Извърна лице към Марго, дишането му се учести, ледената бариера се издигна около него.

— Не, мое е — обади се София и грабна бижуто. — Ето виж. — Тя отвори капачето и показа снимките на родителите си вътре. — Как се озова у теб, Патрик? Открадна ли го?

— Струва по-малко, отколкото тя каза — заекна Патрик, сочейки Марго. Миг след това избяга.

Ето, това е моят миг. Естествено, нямам никакъв спомен за този епизод. Намирах се на оттатъшната страна на реалността. Марго очерта, крачейки, съвършена окръжност около мечата кожа пред огъня, като плачеше и не спираше да удря дланите си една в друга.

— Скъпа? — приближи Тоби до нея. — Марго?

Тя спря и го погледна.

— Много съжалявам, мила. Аз съм виновен. Отделих твърде много време на тази тъпа книга… — Обви лицето й с длани, очите му плуваха в сълзи. — Обещавам да оправя нещата.

Наведе се, за да я целуне. Тя го отблъсна грубо и се насочи към Соня.

— Не може да спиш с чуждите съпрузи! — изпищя тя, замахна и удари Соня през лицето.

Тя политна назад, долепила длан до бузата си. От устната й потече кръв. Брачната халка на Марго бе наранила лицето й.

— Искам ти и нещата ти да изчезнете оттук — обърна се Соня към Тоби.

— Нека първо да я заведа на лекар.

Точно тогава Луциана и Пюи изпълзяха от ъглите на стаята и като вълци наобиколиха Марго. Шепнеха й тихичко, като мъркащи котета.

Винаги е предпочитал Соня. Нали затова се ожени за теб. За да е по-близо до Соня. Красивата, забавна Соня. Съвсем различна от теб.

Хрумна ми за миг да се сбия с тях, но познато усещане в крилете ми и нечий глас ме спряха: Постави длан върху главата й и мисли за Тоби. Застанах пред Марго и отпуснах ръка върху челото й, изпълвайки се с всички добри спомени за нея и Тоби, за вечерта, когато плуваха с лодка по Хъдсън, за пътуването им с кола до Вегас, обещанието й да му е винаги вярна, за чувството й към него, което пазеше дълбоко в сърцето си.

Тя се отпусна на колене на пода, разтърсвана от ридания.

Соня изтича до кухнята и донесе чаша вода и хапче ксанакс.

— Нека изпие това.

— Не! — извика той. — Никакви хапчета повече.

— С него ще заспи — настоя тя. — Трябва ни време да измислим какво да правим. По всичко личи, че не е спала дни наред.

Права беше. Марго не беше спала от няколко дни. Тоби не беше забелязал.

С огромна неохота той постави хапчето в устата й.

Това хапче на щастието ли е, Тоби? Да, Марго. Същото. Добре, Тоби. Изпий и водата, Марго. Добре.