Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 86

Тревогата на Греъм бе ясно изписана на лицето му и Тоби се облегна назад. Много неща му се изясниха. Почеса отново брадата си и се усмихна. За миг само тежестта от новината на Греъм намаля от внезапното усещане за радост. Беше щастлив, че Греъм му има доверието да му повери нещо толкова ценно, като скъпата си дъщеря.

Най-сетне даде единственият възможен отговор.

— Никога няма да я изоставя. Обещавам.

Огънят угасваше. Доволен от думите на Тоби, Греъм също се облегна назад и тутакси заспа.

По-късно същата нощ Тоби лежеше буден до Марго и замислен над думите на Греъм и молбата му, я наблюдаваше как спи. Опитваше се да построи в главата си план за това, как да й съобщи. Спомни си репликата му, че по-лесно ще уловиш колибри с примка, отколкото да накараш Марго да стане съпруга, и се изкиска тихичко. Сетне сякаш от нищото около него се появи и бързо се издигна познатата ледена бариера. Двете с Гая се спогледахме. Никога досега не е била толкова дебела и лъскава. Наблюдавахме как Тоби съзерцава Марго и едва в този момент си дадох сметка, че той е поел невероятно голям риск, като се е оженил за мен. Най-големият страх, който го вцепеняваше, бе да не ме загуби. Открай време знаех, че много рано е загубил майка си, но едва сега осъзнах, че тази загуба изпълва всяко кътче от неговия живот. С нея бяха белязани всичките му убеждения и виждания за света. Ами ако и Марго го напусне? Ако всичко между тях свърши? Тогава?

От този миг нататък задачата ми щеше да бъде този брак да оцелее. Ако се налага, няма да спирам да пея Песен на душите. Ще шепна при всяка възможност на ухото на Тоби за добрите страни на Марго, ще я съветвам как да направи този брак истински рай, а не чистилище.

Само че кого залъгвах? Откъде да знам какво трябва да ги съветвам?

Седмица по-късно трябваше вече да си вървят. Обляна в сълзи и с огромна неохота Марго се прости с папа — не на летището, а на прага на дома му. Тук поне не й се виждаше така смален и съкрушен, както на летището на фона на тълпите и шума; в дома си на фона на запалената камина, на познатата обстановка със снимките на мама и свитата в ъгъла фигура на Джин той изглеждаше по-уверен и бодър.

Когато се прибраха в Ню Йорк, Марго и Тоби бяха посрещнати от няколко изненади:

1. Молбата на Тоби за продължаване на договора му в университета бе отхвърлена и семинарът му прекратен. Нямаха нужда повече от него.

2. Квартирата му над кафенето бе превърната в разширение на заведението. Доскорошната му дневна вече бе пълна с маси и менюта. Вещите му, нахвърляни в кашони, стояха в ъгъла на кухнята, до фризера за месо, в резултат на което книгите и бележниците му бяха успели да попият вонята на умряла крава.