Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 83

Чух нечии стъпки зад мен. Опитах се да стана.

— Нан — извиках аз, но още докато говорех, разбрах, че не беше тя. Грогор.

Стъпките спряха отстрани до главата ми. Извих се и погледнах. Над мен не стояха два крака от дим, нямаше лице с дупка като прострелна рана вместо уста, а едно напълно човешко същество. Висок, зъл мъж в тъмен костюм. Подритна ме леко, за да провери дали мърдам. Сетне приклекна до мен.

— Защо не дойдеш да се присъединиш към печелившия отбор?

— Ти защо не станеш свещеник? — отвърнах аз.

— Нима искаш да свършиш така? — ухили се той и погледна към един архангел, спрял топка от пламък направо с гърдите си.

Гледах изумена и ужасена как пада на земята и изчезва в огнен взрив.

— Сякаш не стига, че вашата пасмина се мотае навред и гледа как хората оплескват всичко! — продължи той, цъкайки недоволно с език. — Вие сте ми ясни, Рут. Ще ви се да променяте нещата, да ги правите по-добри. И защо не?

Внезапно усетих как крилата ми туптят някъде вътре в мен, течността им се излива навътре. Дойде и посланието, глас в съзнанието ми: Стани!

Докато се мъчех да се вдигна на крака, под мен изригна кървавочервена светлина, земята се разтърси така, сякаш бомба беше избухнала някъде в недрата й. Вдигнах очи и видях, че архангелите обкръжават демоните с насочени към небето мечове. В следващия миг огромен огнен стълб се стовари от облаците, помете демоните и ги превърна в плътна мъглявина от прах. Когато погледнах отново, Грогор беше изчезнал.

Нан тичаше към мен през огнените кълба. Грабна ръката ми и ми помогна да се изправя.

— Добре ли си? — попита тя.

— Мислех, че не могат да ни наранят.

Разгледа ме внимателно.

— Разбира се, че могат, Рут. Защо иначе ще се налага да се защитаваме.

Тя изтупа праха от роклята ми.

— Какво ти каза Грогор?

Поклатих глава. Не исках да го повтарям, да признавам, че онова, което каза, е вярно.

— Не можеш да си позволиш да чувстваш вина — повдигна едната си вежда Нан, — съмнение или страх, нито която и да било от ограничаващите емоции, които си изпитвала, докато си била човешко същество. Ти си ангел. Зад теб стои Бог, а пред теб е раят.

— Продължавай.

Над хълмовете се появиха първите лъчи на зората. Другите ангели погледнаха натам и започнаха да изчезват в порозовялото небе.

— Най-лошото свърши — каза Нан. — Върви да намериш Марго. Съвсем скоро ще ви посетя пак. — Тя се обърна към хълмовете.

— Чакай! — извиках аз и тя се завъртя назад. — Влюбена съм в Тоби. И ако не намеря начин да променя нещата, няма да го видя никога вече. Моля те, помогни ми, Нан — молех се вече отчаяно аз.

— Съжалявам, Рут. Но вече ти обясних. Имала си един живот, за да направиш своите избори. Сегашният живот няма за цел да ги правиш отново. Той е предназначен да помогнеш на Марго да направи избора си.

— Така значи? — извиках аз. — Получавам възможност само веднъж. Мислех, че Бог винаги дава втори шанс.

Но тя беше изчезнала, а аз стоях сама по средата на път 76, гледах в небето и търсех Бога.