Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 82
Каролин Джес-Кук
— Ау, колко страшно беше това!
— Ще проверя капака!
Гласове от предната седалка — възбудени, изплашени.
Нан бе тръгнала към очертания от слънцето хоризонт на жлътналата се равнина. Заслоних очите си с ръка в опит да разбера какво гледа.
— Какво виждаш?
Отговор не последва. Отвъд силуетите на пурпурните хълмове съзрях към мен да се задават някакви фигури. Тръгнах към тях с протегната напред ръка, готова да изпратя най-ярката си светлина. Тогава ги видях ясно. Най-напред помислих, че това е самият ад. Бяха така ослепителни, че извърнах очи. Стотина, че и повече златисти, огнени създания, много по-високи от мен, с пламъци на мястото на крилата. Понечих да се обърна, за да извикам Нан, но тя беше вече до мен.
— Архангели — обясни ми. — Известяват ни, че са тук.
— Добре, но защо са тук?
— Не разбра ли? Погледни си крилата.
Прегънати около мен, така че течността се стичаше на зигзаг по гърдите ми и по краката, крилата ми бяха набъбнали и потъмнели, и приличаха на преливник на резервоар. Чак тогава ме обзе чувството — силно и плашещо, че сякаш бяхме застанали досами ада и ни преследваха.
Тоби хлопна капака и избърса ръцете си с парцал.
— Не се плаши, млада госпожице, всичко е наред! — весело подвикна той на Марго, която надничаше ухилена през страничния прозорец. Той скочи обратно в колата и включи двигателя.
Понечих да се върна в колата, но Нан ме задържа.
— Погледни — посочи тя напред.
Видях как под капака се появи черен дим, първо тънка струйка, а после и кълбета, и се запитах защо Тоби не спре мотора и не провери какъв е проблемът. Вместо това колата потегли плавно, а димът продължи да се вие изпод капака, нагоре към покрива, покри цялото купе, докато обви колата като калъф или преграда, почти като тази, която бях видяла около Тоби.
Тогава насред дима се открои лице.
Грогор.
Хукнах след колата, скочих на капака, а оттам на покрива. Последните ивици слънчеви лъчи се размиха зад хоризонта, оставяйки ме в мрак, без да виждам валмата дим, надигащи се около краката ми. В далечината зад мен Нан вдигна кръг светлина високо над главата си. Тя се носеше към мен и колкото по-близо идваше, толкова по-ярко блестеше. Погледнах надолу и видях, че димът около мен се отдалечава под формата на кръг, но продължава да се сгъстява другаде, издигайки се непрестанно като насип от пръст.
— Рут! — извика Нан.
Стена от черен дим като приливна вълна се извиси около мен и ме обгърна. Когато топката светлина ме достигна и застана над главата ми, видях, че това не беше дим, а стотици посягащи към мен черни като въглища ръце.
— Нан! — изкрещях аз. Крилата ми пулсираха. Приливната вълна се сгромоляса отгоре ми като мощна лавина.
Когато дойдох на себе си, лежах отстрани на магистралата и не можех да помръдна. Направих усилие да потърся Нан. Извих глава и между колите и камионите видях да се води битка. Стотици демони атакуваха архангелите, които бях видяла в пустинята, мятаха огромни топки, нажежени камъни и горящи стрели, които архангелите отбиваха със сабите си. От време на време някой архангел падаше на земята и изчезваше.
