Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 80

Наблюдавах как Тоби и Марго, изтегнати на издъненото му кожено канапе, сплитат и разплитат пръстите си, и се запитах с надежда: Дали Тоби ще ме види някога? А какво стане тогава? Ще мога ли да се оправдая? Ще мога ли изобщо да поправя това, което сторих?

Венчавката се състоя в „Параклисът на цветята“ в Лас Вегас, девет блажени месеца след злополучната първа среща. Опитах се, но безуспешно, да убедя Марго да настоява за сватба в Англия, за по-разточителна церемония, предоставяща на Греъм възможността да отведе до олтара единственото си дете. Цял живот измислях истории за тази венчавка, разкрасявайки я по начина, по който исках да я видя в спомена си. Но истината е, че Тоби се появи една вечер в ирландската кръчма, където работеше Марго. Беше подал молба за работа в Нюйоркския университет и имаше шансове да получи длъжността. Затова си купи шевролет, модел шейсет и четвърта година, и подарък за Марго — скромен пръстен с един диамант.

— Ти сериозно ли? — погледна го Марго.

Той замига.

— Много е голям за безименния ми пръст.

— Голям ли? — Усмивката му угасна.

— Става на палеца ми. В такъв случай няма да го приемам като годежен пръстен. — Премигна и пое дълбоко въздух.

„Нима наистина е това?“, питаше се Марго. „Това е“, обадих се аз.

Тя погледна Тоби.

— Не трябва ли да ме питаш нещо?

Той падна на коляно и взе ръката й.

— Марго Делакроа…

— Да? — запърха тя с клепачи престорено.

Стоях до нея и внимателно го наблюдавах. Исках Марго да се стегне, да бъде сериозна, да се наслади до дъно на този момент. Щеше ми се да съм на нейно място, да кажа „да“ с цялата искреност на своето сърце.

— Марго Делакроа — повтори Тоби много сериозно. — Свадлива, егоцентрична. — Усмивката й повехна. — Страстна, борбена, прекрасна Жулиета на моето сърце — усмивката й разцъфтя, — жената на моите мечти, моля те, не изливай бъчва с горещо масло върху главата ми, а приеми да станеш моя жена.

Тя го погледна със светнали очи, но задържа отговора си, все едно размисля. Накрая проговори:

— Тоби Послусни. Ромео на моята душа, духовен роб на литературата, страдащ от синдрома на мъчениците… — Той кимна. Беше си вярно, ако трябва да сме честни. Но следваше още. Тя го караше да чака. — Сладък, обичлив, търпелив Тоби…

Измина минута.

— Марго? — потупа Тоби ръката й. Коленете го боляха.

— Не казах ли вече да?

Той поклати глава.

— Да! — подскочи тя.

Той въздъхна с облекчение и се изправи.

Марго заразглежда възхитено пръстена си, после получи миг на просветление. Или, погледнато от днешна гледна точка, миг на безумие? Готови ли сте за продължението? Ето го:

— Да се оженим във Вегас!

Уверявам ви, че направих възможното да я разубедя. Изпях дори Песента на душите. Не бях в състояние да проникна в съзнанието й.

Тоби се размисли. Описа й картината на сватбена церемония в бяло, в причудлив английски параклис, обкичен с лилии и рози, и Греъм, който я води по пътеката между ревовете. Подсказах й какво да каже. Но…

— Досадно — въздъхна тя. — Защо да чакаме?

Тоби се предаде. За негова чест, той постъпи почтено. Намери най-близкия телефон и се обади на Греъм, за да поиска ръката на Марго.