Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 78

Боб се изправи, а Зенов се хилеше с ръка на уста.

— Чакай да видя къде е.

— Благодаря ти — усмихнато кимна Тоби на Боб.

След няколко минути Марго се появи иззад паравана в зелена тюлена вечерна рокля от петдесетте, с два размера по-малка. Продължаваше да закрепя с фиби косата си, зачервена от възбуда.

Видях как Тоби й хвърли повторен преценяващ поглед, прехласнат от роклята, шията на балерина и краката й.

— Здрасти — поздрави тя. — Извинявай, че те накарах да чакаш.

Тоби й кимна и й подаде свития си лакът.

Тя го хвана под ръка и двамата с бързи стъпки излязоха.

— Заключвам в единайсет — прокашля се Боб, но вратата се хлопна, преди да е довършил изречението.

Казват, че първите две седмици от една връзка определят цялостната картина на бъдещето й развитие. Лично аз не съм съвсем съгласна. Първите срещи очертават картата на територията.

Тоби не следваше установените пътища. Не я покани на вечеря и кино. Предложи да се разходят с лодка по река Хъдсън. Марго намираше идеята за много забавна. Нов етап, белязан от значима връзка. По едно време Тоби спря да гребе и започна да рецитира У. Б. Йейтс. Това много се хареса на Марго. И тогава — защо не? — тя извади кокаин. Което според Тоби бе проява на лош вкус.

— Прибери го. Не се занимавам с такива неща.

Марго го изгледа, сякаш му беше покарала втора глава.

— Но нали си приятел на Соня!

— Това не значи, че съм наркоман.

— Аз също не съм, Тоби, но нямам нищо против удоволствието, нищо повече…

Той извърна глава. Почувствала се неловко, аз също се извърнах. Мразех себе си. Проклинах този миг, един от многото провалени моменти от нещо, което би могло да приеме облика на порядъчна връзка. И както винаги, вината бе моя!

— Щом не искаш — докачи се Марго, — за мен остава повече! — И тя изсмърка двете редички.

Тоби разглеждаше сградите на отсрещния бряг на реката. Уличните лампи се отразяваха във водата, изпращайки златисти и червеникави ивици светлина към лодката. Той се усмихна. После отпусна греблото. Свали сакото и обувките си. Махна и ризата.

— Какво правиш? — попита Марго.

Той продължи да се съблича, докато остана по слипове. Изправи се, изпъна напред кльощавите си бели ръце, наведе ъгловатото си тяло, зае позиция и скочи в реката.

Марго остави кокаина и се наведе стъписана през ръба на лодката. В продължение на един безкрайно дълъг миг той не се показа на повърхността. Тя чакаше, чупейки пръсти. От Тоби нямаше и следа. Зачуди се дали да не извика за помощ. Накрая свали жакета и обувките си и скочи след него. В същия миг той се показа на повърхността, доволно усмихнат.

— Тоби! — изкрещя тя с тракащи зъби. — Ти ме измами!

Той продължи да се смее и започна да я плиска.

— Не, мила ми Марго, ти сама се мамиш.

Тя го изгледа. „Колко е умен!“, помислих си аз. „Колко е луд!“, помисли си Марго.

— Е?

Той заплува кучешката към нея.