Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 76

Шепотът на Гая не стигаше до съзнанието му, толкова объркани бяха чувствата, които го завладяха от внезапното желание за връзка с Марго. Чувстваше се нервен и напрегнат, не разбираше защо е привлечен от момиче, което не е негов тип.

Накрая аз излязох напред.

— Тоби — казах твърдо. — Кажи й да се разкара.

Повторих го отново. И отново. Гая ме гледаше, сякаш бях изгубила ума си.

Най-после Тоби се изправи.

— Марго! — провикна се той след нея. — Марго! — повтори той и тя спря. Музиката замря. Няколко глави се извърнаха към тях. Тоби посочи с пръст към нея: — Грешиш. Тази пиеса е за две сродни души, преодолели всички препятствия. Това е разказ за любовта, а не за шовинизма.

Някой пусна отново музиката — прозвучаха първите тактове на „Застрелях шерифа“. Соня подкани гостите да се размърдат и да се забавляват. Марго погледна през навалицата към Тоби и срещна втренчените му очи. За миг изпита желание да му го върне с пренебрежителна забележка. Но нещо във вторачения му поглед я възпря. Миг след това напусна апартамента и се върна в квартирата си над книжарницата на Боб Бабингтън.

16

Вълна от изгубени души

Следващите няколко месеца прекарах в сериозни сблъсъци с демони. Ангелът на Соня, баща й, Изикиъл, отсъствал през по-голямата част от живота й, кротко крачеше из коридора на жилището, редовно възпрепятстван от зависимостта на Соня от два демона — Луциана и Пюи. За разлика от Грогор, те трудно се различаваха от множеството красиви човешки същества, които прекрачваха прага на нейния дом. Знам, че прекарваха много време със Соня, но обикновено не ги виждах.

В този период научих някои неща — демоните имаха способността да се крият забележително добре. Както милионите насекоми, които пълзят около дупките и пукнатините на пода в собствения ви дом, така и демоните се спотайват в тесните пространства в живота на хората. Наблюдавах как Соня сваля огърлица с тежък седефен медальон и докато я връщаше в тоалетката си, лицата на Луциана и Пюи надничаха отвътре. Понякога пъплеха из марковата й чанта, друг път се наместваха на ръката й като амулет. Понеже Соня беше, нека го наречем непостоянна в начина си на живот — в понеделник например може да я заварите да упражнява йога и да гълта алое вера, а във вторник да се спънете в безжизненото й, поразено от дрогата тяло, проснато по лице в собствената й бълвоч — Луциана и Пюи ту се изтягаха на огромното канапе на Соня в изцяло човешки вид, ту се смаляваха до тъмни петна в душата й. Но никога не я напускаха.

След няколко седмици Соня покани Марго да се премести при нея. Жал й било, че работи на три места и на всичкото отгоре се прибира в мизерния апартамент на Боб. Истината бе, че Соня се чувстваше самотна. Присъствието на Луциана и Пюи също бе свързано със самотата й. Не разбираше защо, когато се поддаде на изкушението на наркотиците, не се чувства толкова самотна. Реши, че това е заради въздействието им върху мозъка й. Грешка. Причината бе в Луциана и Пюи, които се увиваха около нея като бръшлян и бяха най-преданите и злотворни компаньони.