Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 75

— Здравей, „Нещо такова“! — възкликна тя и изтегли Марго навътре.

Много се развеселих: „Нещо такова“! Ама че момиче!

Соня представи новата си позната на гостите си — налагаше се да крещи, назовавайки имената им, за да надвика Боб Марли, който извиваше глас през две огромни тонколони в предния край на къщата, и накрая стигна до младеж, когото представи като „господин Шекспир“, който обичал да прикарва времето си на нейните купони, задълбочен в някаква книга. Дъхът ми секна. Това беше Тоби.

— Здрасти — поздрави Марго и протегна ръка към скритата зад книгата фигура във фотьойла.

— Здравей — отвърна той иззад книгата, а когато я погледна, повтори: — Здрасти! — но този път поздравът беше по-въодушевен. — Тоби — додаде той и се надигна.

— Марго. Мисля, че сме се срещали вече.

— Оставям ви да си говорите — подхвърли през рамо Соня и се понесе към другите.

Марго и Тоби се взираха един в друг известно време, сетне неловко извърнаха погледи. Тя седна и взе книгата му. Тоби понамести токата на колана си и се отпусна до нея. Погледът му към Соня, която флиртуваше и се смееше в другия край на стаята, потвърди съмненията ми — от самото начало е предпочитал нея пред мен.

— И така — подхвана Марго. — Ти си Тоби.

— Да. Тоби.

Наистина ли е било толкова неловко? Спомнях си, че първата ни среща беше много по-динамична. И тя продължи така.

— Соня гадже ли ти е?

Тоби премигва в продължение на няколко секунди, после отвори уста, но бързо я затвори.

— Как да обрисувам отношенията ни… Когато бяхме бебета, тя крадеше биберона ми. Мисля, че в един момент съблече дрехите си и се покатери в моята люлка, но извън това отношенията ни са били винаги чисто платонични.

Марго кимна и се засмя. Гая пристъпи напред и прошепна над рамото на Тоби:

— Твоята единствена е Марго, Тоби.

Каза го ей така, направо. И което е по-важно — Тоби я чу. За миг се обърна към Гая, а сърцето му запрепуска от внезапната вест, пратена на душата му, а аз продължих да наблюдавам, поразена от учудване и смирение. Гая знаеше, че съм била Марго, и беше видяла как обвинявам сина й в убийство. Но въпреки това сега го насърчаваше да бъде с нея.

Внезапно закопнял да я опознае по-добре, Тоби се обърна към Марго. Тя бе погълната изцяло от книгата му.

— Да разбирам ли, че обичаш да четеш?

— Да — отвърна тя и отгърна страницата. — В наше време никой не възприема Шекспир, но не можеш да не обичаш „Ромео и Жулиета“, нали?

Засмях се. Тоби ставаше напълно безпомощен, стигнеше ли се до светски разговор.

Марго обаче имаше склонност да тероризира с приказките си. Вдигна глава, скръсти крака и го погледна много сериозно.

— „Ромео и Жулиета“ е шовинистична фантазия за любовта. Мисля, че Жулиета е трябвало да излее ведро с вряло масло от оня балкон.

Усмивката на Тоби повехна като цвете на пламък. Погледна настрани, чудейки се какво да отговори. Марго завъртя очи и стана да си върви. Гая тутакси зашепна нещо в ухото на Тоби. Наблюдавах как Марго търси с поглед някого, с когото да поговори. Почувствах, че вземам страната на Тоби.