Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 74

Марго изчака в знак на извинение зелената светлина и прекоси улицата като дисциплиниран пешеходец. Вече на другата страна тя хукна към магазина за деликатеси. Застанах до вратата и избухнах в смях — вторият рунд беше много по-забавен. Парис се беше насочил право към току-що докараното свинско месо в дъното на магазина и от страх да не изпусне най-голямото парче се блъсна в портативния хладилник и разсипа съдържанието му на пода. Собственикът се развика и ръкомахайки го прогони. Кучето се подчини доволно, със стиснато в зъбите голямо парче месо. Марго го сграбчи, плесна го по носа няколко пъти и го повлече назад, за да се извинят. Тя застана срещу собственика на магазина, който се мъчеше да събере разпръснатите по пода парчета.

— Много съжалявам. Обещавам да ви заплатя всичко. Моля ви, съставете списък и ще ви го възстановя някак, веднага щом това стане възможно.

Собственикът я погледна и на цветист италиански я посъветва да завре извиненията си там, където слънце не огрява. Марго обърна поглед към младата помощничка с дълга червена коса в ъгъла, чиито дрехи бяха изпоцапани в резултат от срещата й с Парис. Момичето се смееше от сърце. Това беше Соня.

— Съжалявам за случилото се — рече Марго. — Кучето не е мое.

— Англичанка си, нали? — попита Соня, докато усукваше косата си, за да я прибере.

— Нещо такова — сви рамене Марго.

— Не ми звучиш много като кралицата.

— Извинявай за блузата. Съсипана е.

Соня пристъпи напред. Имаше навика да нарушава правилата за лично пространство. Доближаваше непознати хора, като Марго в момента, така че носовете им почти се удряха. В твърде ранна възраст беше научила, и то по трудния начин, че човек реагира на сблъсък. Понякога с положителен, а друг път с отрицателен резултат. Но независимо как, тя получаваше вниманието, което търсеше.

— Хей, „нещо такова“, имаш ли среща довечера?

Марго отстъпи назад. Виждаше бялото на очите на Соня и червилото по зъбите й.

Соня направи нова крачка напред. Парис я близна по ръката.

— Твоето куче ме харесва.

— Извинявай за блузата. Чудесна е. — Марго беше възвърнала самообладанието си.

Соня погледна към виолетовата намачкана копринена блуза, вече полепнала върху гърдите й.

— Няма значение. Имам купища други като нея. Вземи. — Незнайно откъде тя измъкна черна визитна картичка и я пъхна под нашийника на Парис. — Можеш да поправиш грешката си, като дойдеш на купона ми тази вечер.

Намигна многозначително на Марго и както си беше мокра, излезе на Пето авеню.

Без куче и без каквито и да било очаквания, Марго се появи вечерта в дома на Соня в Карнеги Хил, взирайки се в адреса на черната визитна картичка, убедена, че е попаднала не където трябва. Натисна звънеца. Много скоро на вратата се появи сияещата Соня в тясна рокля с леопардов десен.