Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 73

Най-после Марго стана със здраво стиснати устни. Тръгна полека надолу по пътя и спря такси, за да се прибере, а звездите скриха тайните си зад непробиваеми облаци.

Лошата новина бе, че тя, естествено, пропадна на всички изпити. В провала имаше и зрънце успех — зае първенството по неиздържани изпити в своя курс. Можеше да се каже, че провалът й беше блестящ. Боб организира тежък запой и двамата се насладиха на една стимулиращо грубиянска вечер в чест на страхотната академична катастрофа.

Добрата новина бе, че можеше да повтори първи курс. Успях да я убедя да състави нов план. Нямаше как да съобщи на Греъм, че е прахосала стотици лири в продължителен махмурлук. Затова реши да постъпи на работа на още няколко места, да спестява цяло лято и сама да плати таксата за втория рунд на началния курс.

Постъпи като сервитьорка в ирландска кръчма, където обслужваше масите вечерно време през седмицата, а през деня разхождаше кучета на богаташи от Ъпър Ийст. Погледнах лаещия пискюл в другия край на каишката и изохках. Упътили се бяхме към Соня, нямаше грешка в това.

Не сторих нищо, за да предотвратя повторния съюз със Соня Хемингуей по две причини:

Първо, Соня беше изключителна. Висока, с красиви извивки на тялото, с боядисана в яркочервено коса, която обработваше с маша по половин час всяка сутрин. Соня обичаше височините, твърдата дрога и полуистината. Дългосрочни цели нямаше. Беше освен това далечна роднина на Ърнест Хемингуей, факт (или не), който тя изтъкваше пред дизайнери, пласьори на наркотици и пред всеки, който би й обърнал внимание. Усилията й си струваха. Ползи от измислиците й имаше — стремглава кариера на модел и неспирна лавина от халюциногенен бял прах.

На второ място, въпросът дали Соня беше имала любовна връзка с Тоби, не ми даваше мира. Реших, че попадайки в положение да разбуля тази конкретна екзистенциална загадка, мога да се възползвам от ситуацията.

И така, кучето Парис послушно ситнеше редом с Марго с отпусната каишка. Обърнах се и огледах улицата, за да открия Соня. Тя продължаваше да стои от другата страна на Пето авеню. Може би ще е по-добре да се намеся, помислих си аз.

Наведох се и разроших пухкавите уши на Парис, после сложих ръка на челото му.

— Време е за обяд, нали, момче? — Парис се разлигави от ентусиазъм. Мигновено изстрелях в главата му образи на всевъзможни кучешки храни. — Какво ти се нрави най-много? Пуйка? Бекон? — В главата на Парис се появиха печена пуйка и бекон, набучени на шиш. Той излая. — Почакай, знам — казах аз. — Един тон колбаси.

При тези думи Парис се втурна напред. Беше много по-бърз, отколкото предполагах, и изненадващо силен. Повлече Марго право през улицата и принуди две таксита и един шевролет да заковат на място на сантиметри разстояние от нея. Тя изпищя и изпусна каишката. Парис хукна, въртейки опашка като витло на самолет и застави още една кола да спре, а един велосипедист се преметна през кормилото на колелото си и кацна върху количката на стъписания продавач на хотдог.