Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 71

4. Мразя махленските ти разсъждения и дрезгавия ти глас на пушачка. Мразя го, защото ти никога не чуваш моя глас.

5. А най-много ме дразни това, че някога аз съм била ти.

Настъпи периодът на изпитите. Събрах група ангели и се заловихме здраво за работа, за да заставим „закриляните“ си да залегнат над книгите и да се потрудят за своето по-добро бъдеще. Но забежките на Марго с всеки Том, Дик и Хари, които попадаха в полезрението й, не убягваха от вниманието на Боб. Той си въобразяваше, че и неговият късмет ще излезе. И така, една вечер преди първия писмен изпит на Марго той поприглади бухналата си африканска прическа, напъха най-хубавата си тениска в най-тесните джинси и почука на вратата й.

— Марго?

— Спя.

— Ако спеше, нямаше да ми отговориш.

— Махай се, Боб.

— Имам вино. Червено… „Шабли“.

Вратата се отвори със замах. Марго се появи по нощница с лукава усмивка на лицето.

— Кой каза „Шабли“?

Боб сведе очи към бутилката, после погледна Марго.

— Ами да.

— Влизай тогава.

Успях да предотвратя осъществяването на желанията на Боб, но с цената на това двамата да се пренесат в кухничката. Прекомерното количество „Шабли“ успива белия човек, казваше Боб.

Така и не успях да заставя Марго да чуе отговорите ми на въпросите от изпита. Седеше в залата, захлупена върху папката, борейки се със своя махмурлук. Вдигнах ръце и се прокраднах към прозореца. В предния край на залата на катедрата на екзаминатора седеше Тоби. Настаних се до него и се загледах как пише.

Познах няколко изречения — те щяха да се появят по-късно в първия му роман „Черен лед“. На няколко пъти го чух да цъка раздразнен с език и видях как тегли дебели черти върху отделни думи или изречения, сякаш ги наказва, докато Гая сложи ръка на рамото му и го подкани да продължи. Видях, че тя се протегна напред, когато той замахна с писалката да зачертае страницата, но не можа да го стигне. След няколко минути успя. Наблюдавах ги внимателно. Докато мислите му проследяваха хоризонтите от идеи в съзнанието му, аурата му внезапно се сви и в миг той се оказа обграден от плътна бариера, подобна на помътнял лед. Един-два пъти тя се задържа за по десетина секунди. Гая продължи да го вика по име, докато бариерата се стопи. Но тя не се стопи във въздуха, а вътре в Тоби.

— Какво е това? — попитах Гая след миг.

— Страх — стрелна ме с тя поглед. — Тоби се бои, че не е достатъчно добър. Не ти ли се е случвало при Марго?

Поклатих глава. Не и по този начин.

— Проявите са различни — сви тя рамене. — При Тоби е такава. Неговият начин да се защити е с предпазен щит. Но се тревожа, че напоследък пуска преградата и пред хубавите неща. А аз не мога да я пробия.

Кимнах с разбиране.

— Може да поработим заедно върху това.

— Може — усмихна се в отговор тя.

Гая продължи с опитите да го освободи от ледения калъп, но щом Тоби превключеше на страховете си, щитът отново се вдигаше и единствено той бе в състояние да го стопи. Невъзможно й бе да се пребори. Ако се беше отърсил от тях щеше да види как Марго събира нещата си и си тръгва цял час преди края на изпита.