Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 64

— Разбра ли сега защо съм тук? — повдигна вежди Нан.

— Искаш да прекратя връзката, която може да възникне между Том и Марго.

— Искам да обмислиш добре цялата мозайка, преди да разместиш парченцата. Вече знаеш за кого се омъжва Марго. В същото време видя какъв е изходът от изборите, които Том прави.

— Но нали той все още не ги е направил? Нито пък Марго. — Млъкнах и поех дълбоко въздух. Бях започнала да се ядосвам. — Виж какво… Има причина да съм ангел хранител на Марго и според мен тя се състои именно в това, че знам нещата, които трябва да направи или да не направи. Едно от нещата, които не бива да прави, е да се омъжи за Тоби.

— И защо? — сви рамене Нан.

Защо? Опитвах се да прочета мислите й. Как започна всичко?

— Повярвай ми — подхванах аз, — с Тоби не бяхме един за друг. Разделихме се. Защо Марго да сключва брак, който ще бъде истински провал?

— Да не мислиш, че нещата с Том ще бъдат по-различни?

Стиснах очи, изправих гръб и се опитах да издишам натрупаното напрежение. Почувствах се така, сякаш исках да обясня на пещерен човек с какво се занимава науката за невроните.

— Знаеш, че открих смисъла на Песента на душите — промълвих най-сетне.

Тя примигна насреща ми.

— Така ли? И как според теб може да ти помогне?

Спрях насред улицата.

— Има още нещо, освен Песента на душите, нали? В състояние съм да променям някои събития.

— Рут…

— Мога да открия кой ме уби и да го предотвратя. Или да променя изхода на своя живот…

Стояхме пред „Ленъкс Лаундж“.

Нан вдигна поглед и срещна моя.

— Има десетки неща, които можеш да свършиш като ангел хранител, особено в твоя случай. Но не става дума за „аз мога“. „Мога“ е понятие за света на хората, мантра на тяхното его. А ти си ангел. Волята Божия е важна сега. — След тези думи тя се отдалечи.

Мой ред беше да започна играта на „защо?“.

— Кажи ми защо е важно, Нан? Дори не съм видяла още Бога. Защо да не променям събития, след като много добре знам кое е за добро?

— Знаеш ли наистина?

Съжалението, изписало се на лицето й, ме обезоръжи.

Продължих вече не така убедена:

— Може да съм мъртва, но мога отново да преживея, и то съвсем ангажирано, живота на Марго. Ами ако успея да насоча нещата така, че да не умра в разцвета на силите си и от отношенията ми със сина ми да не останат жалки следи, тогава ще мога да доживея до старини и вероятно да направя някое добро за света…

Нан бе започнала да избледнява и постепенно изчезна. Прехапах устни в безсилието си. Не ми харесваше да приключваме разговора по този начин.

— Пази се — рече тя и изчезна.

Обърнах се и погледнах зад гърба си. Тъмна мъгла и отражение в стъклото на една кола — Грогор. Намигна ми.