Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 60

Марго затвори прозореца, нахлузи домашнотъкани карирани панталони, тъмносин вълнен пуловер и вчеса дългата руса коса. Застана пред изправено до стената голямо огледало и се огледа. Стоях зад нея с опряна на рамото й брадичка.

— Момиче — въздъхнах аз, — налага се да си купиш нови дрехи.

Тя издаде напред устни, потупа бузите си с върховете на пръстите и внимателно огледа пухкавите си вежди, след това се завъртя, за да се види по-добре — не знам дали споменах, че панталоните й бяха с висока талия и увиснали отзад. Смръщи чело. Аз също.

Така ли съм изглеждала? Защо никой не ме е арестувал?

На приземния етаж Боб трупаше безразборно книги по рафтовете и си мислеше как да свърши по-бързо, за да отиде при кифлата си с канела. Видя Марго и отклони вяло поглед. Сънят с майка му го бе разтревожил. Нямаше и следа от похотливите мисли за това, как ще затвори Марго тук. Започнах да виждам и други страни от характера му. Той беше къртица в човешки образ. Любопитен, но без да знае точно към какво, той сумтеше и се суетеше из тесните пътеки между отрупаните с книги рафтове, чувстваше се добре сам, без какъвто и да било контакт с хората. Неговият ангел хранител — дядо му Зенов, го следваше по петите с ръце зад гърба и само поклащаше от време на време неодобрително глава при вида на хаоса от страници и обложки. Пред очите ми от двете му страни се появиха прозорци с паралелен свят, подобно на два екрана. В началото картините не бяха много ясни, но като се взрях, на едната от тях видях Боб като малко момче, криещо се в гардероба от тежките юмруци на баща си, а на другата — той, вече пенсионер, самотен и пооглупял от възрастта, все така трупаше книги.

Предложи чай на Марго, но тя отказа. След това я разведе из книжарницата. Книжарница ли казах? Извинете, това беше по-скоро литературна съкровищница. Тук имаше трудове на Платон от преди сто години, с които Боб бе подпрял единия крак на масата си, книга с автограф от Лангстън Хюз, пъхната от незапомнени времена под тезгяха, а върху издание на Ахматова обикновено оставяше чашата си. Боб не спря да мърмори колко зле вървят продажбите, как не разбирал защо на някого му е нужно да отделя книгите по география от тези по история и за какво ли още не. Най-сетне успях да привлека вниманието на Марго към тома на Ахматова. Тя взе книгата и се загледа в корицата.

— Знаеш ли коя е тя?

Мина близо минута, преди Боб да попита:

— Коя?

— Жената на корицата тук.

— Боже, харесва ми акцента ти. Я пак повтори?