Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 58

Без да се смущава от неприятната гледка, Марго бутна вратата и поздрави високо с небрежното „Ехо?“. Нещо обичайно и за всички посетители, защото никога не бяха сигурни дали не влизат в книжарница, която не работеше. В най-отдалечения ъгъл съзря чорлавата коса и мустаците на някакъв човек, над който се виеше стълб дим, а под косата бе широката усмивка на нарисувано лице, което се оказа, че покрива част от шкембето на Боб. Другата част висеше навън над колана на панталоните. Той хвърли бърз поглед на русите плитки на приличащото на циганче момиче, появило се на вратата му, и мигом го осени мисълта за белезници. Уха!

Все едно. Боб държеше на думата си и посочи на Марго стаята, която бе обещал в замяна на нейната „помощ“ в магазина на приземния етаж. Скърцайки със зъби, ги последвах по стълбите, подритвайки Пайрът — слепият, проскубан котарак на Боб, като междувременно пуснах малко светлина, за да пропъдя хлебарките и плъховете.

Марго се сви под лекьосаните чаршафи на канапето, което очевидно щеше да служи и за легло, замисли се за това, колко много й липсва Греъм, и докато плачеше, заспа. Аз, от своя страна, крачех напред-назад по скърцащия под и наблюдавах как цветовете на дрехата ми продължават да се променят и под въздействието на смрачаващото се небе добиват все по-тъмносини оттенъци. Чаках появата на Нан, която не пропускаше нито една по-съществена промяна с мен. Но напразно. Налагаше се да се справям сама.

Оказа се, че няма защо да се напрягам прекалено. Ще кажете, че е имало няколко сигнала за това. Ако светът на духовното бе разтворил вратите си пред мен само преди часове, то същото важеше и за материалния свят. Погледнах през прозореца и забелязах, че на около метър над улицата се носят облаци. Изведнъж проумях, че тези „облаци“ са всъщност носители на болести, а хората се движат сред тях най-спокойно. Седнах и се загледах. С ужас установих как един мъж влиза в облак и излиза със саркома, който се извива към венците и кожата му. След него жена с енергична походка отнесе заразата на древната болест шарка. И в двата случая дадох знак на ангелите им, но и в двата случая получих в главата си идентичен отговор, все едно по гласова поща: „Вгледай се по-внимателно, новобранец. Всеки вирус носи нов урок“.

Отне ми много, много време, преди да започна да гледам на нещата от този ъгъл.

Както сигурно се досещате, стаята на Марго бе нещо като хотел „Калифорния“ за микробите. Прекарах цялата нощ в това да пазя дробовете й от спори, които се носеха във въздуха, и от тежката форма на грип, наместила се във възглавницата, на която бе сложила главата си. Това се оказа детска игра в сравнение с една далеч по-трудна задача. Остатъкът от нощта прекарах в заличаване на следите, оставени от три демона по пътя на Марго, демони, чиито лица така и не успях да видя.

По-добре да обясня. Разбрах, че демоните не ти нашепват разни неща и не те смушкват с лакти. Те са вещи познавачи на човешките слабости. Подтикват сродните души, онези, които са в душевна хармония, към брак, като не пропускат да открият и най-дребната пукнатина в техния съюз, а сетне работят с години, за да я разширят, докато накрая разводът скъса връзката, раздели децата и дори и внуците им така, че пропастта между тях да просъществува поколения наред. Демоните набелязват мишените си за продължителни периоди в бъдеще. В същото време действат на глутници. Три демона се опитваха да осъществят план, който бяха замисляли от години — да убедят Марго да не се вслушва в никого и да живее, както й се иска.