Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 59

Видях следите им още щом прекрачих прага на книжарницата. Първата от тях беше на Боб. Мисълта, която му хрумна, когато видя Марго, бе за белезници. Последва я друга, която премина през съзнанието му като филм — щеше да я държи горе, в стаята, седмици наред, месеци, а може и години. Щеше да я накара да готви, да чисти и да избие от главата й всяка мисъл за бягство. Болезненото му чувство за човечност прогони тази идея, но тя продължи да се връща. Заедно с десет други ангели заобиколихме леглото на Боб и изпълнихме сънищата му със спомени за майка му. Когато най-сетне светлината около главата му доби яркост, се появиха и трите други сили в къщата. В този момент научих, че в своя свят ангелите се подреждат по ранг. Четири от тях извадиха мечове. Те бяха ослепително бляскави и ако успееш да задържиш погледа си върху тях, разбираш, че са направени от кварц. Какъвто и да бе материалът — свършиха работа. Демоните се оттеглиха и планът им се провали. Но аз не исках да оставям нещата на случайността. Остатъкът от нощта прекарах с другите ангели в планиране на нов курс в живота на Марго. След това те си тръгнаха, за да свършат тяхната част от работата.

На сутринта дрехата ми беше индиговосиня, а аз самата — объркана, изплашена и развълнувана. По някаква причина това се случи в момента, когато дръпнах завесата на духовния свят. Ако знаех още колко отговорности ще се струпат върху раменете ми и от още колко много защита ще се нуждае Марго, мисля, че никога нямаше да дърпам тази завеса и щях да я оставя така, както си беше.

13

Връщане на оръжието

На следващия ден имах нова цел — исках да знам как съм умряла. По-точно — кой ме беше убил.

Марго бе почти на осемнайсет, наивна като току-що излюпено пате, хубава като изящна французойка. И сякаш комбинацията не беше достатъчно опасна, та трябваше да се прибавят и мечтите й за живот, който никога нямаше да се случи — писателка с успешна кариера, майка на поне шест деца (три момчета и три момичета), която живее в голям дом с желязна ограда някъде в Ню Йорк и пече ябълкови сладкиши за една подобрена версия на Греъм. Направи ми впечатление, че докато седеше наведена през прозореца на стаята и наблюдаваше измитите от мръсния дъжд улици и жълтите таксита, мечтите и фантазиите й оцветиха въздуха около нея във виолетово. Не можех да се отърва от парализиращата мисъл: Кога се промени всичко? Къде се объркаха нещата?

Дали причината бе в Хилда? Или в Сет? А може би в Сали и Падрег? В Лу и Кейт? Зола и Мик? Дали проблемите не се кореняха в събития, които предстояха да се случат? В брака ми с Тоби или в раждането на Тео и разпадането на брака, след което се опитах да се удавя с водка? Това бяха все моменти в живота ми, когато нещата трябваше да полетят до небесата. Млада блондинка в Манхатън във време на толкова много революции — социална, политическа, сексуална, икономическа — не би трябвало да умре само двайсет години по-късно в хотел на десетина километра оттук. Случи се, но не и под моето наблюдение.