Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 56

Марго потегли за Ню Йорк с идеята, че ще остане там само за лятото. Вредата, която Сет нанесе, не се сведе само до загубата на бебето, нито само до унижението, което изпита от подмятанията и намигванията на сестрите в болницата — поредната забременяла тийнейджърка, и от пълното пренебрегване на чувството й за достойнство и болката от случилото се. Когато си даде сметка какво всъщност бе извършил Сет, към всичко това се прибавиха и мъката, и чувството, че е била предадена. Осъзна, че той не я беше обичал. В живота на всеки човек има по една истина, която никога не осъзнаваш напълно. Случва се така, че се налага отново и отново да учиш един и същ урок, да правиш едни и същи грешки, докато най-сетне проумееш за какво става дума. В случая на Марго ставаше дума за неспособността й да разграничи любовта и омразата. Според мен Ню Йорк беше градът, където всичко си идва на мястото или всичко се разпада.

С мен се случваше нещо странно. В деня, в който тръгнахме за летището, забелязах, че дрехата ми придоби сребристо сияние. Реших, че е резултат от отражението на някакъв лъскав предмет. Докато пътувахме за Ню Йорк, цветът стана светловиолетов. Промените настъпваха толкова бързо, че пред очите ми той мина от виолетовия спектър в небесносиния, а като кацнахме на летище „Джей Еф Кей“ и се наложи да прибера полите на дрехата си, за да не се препъвам в салона за багаж, той вече беше тюркоазен.

Огледах се и признавам, че бях потресена, както никога досега. Бях се сдобила със способността да виждам духовния свят. Сякаш пред мен се бе вдигнала завеса и се разкриха две успоредни битиета — това на хората и друго — на духовете. Стотици, не, хиляди ангели. Какво казва Библията? Гмеж. Това е думата. Множество, тълпи, навалица — истинска цветна гмеж. Ангели, наобиколили семейства, които посрещат близките си, ангели, които помагат на шишкав бизнесмен да повдигне багажа си и да го качи на количката. Духове — не се шегувам. Появяват се на странни места, объркани, сякаш загубени. Ангелите им кръжат около тях и търпеливо ги чакат да осъзнаят, че са мъртви и че е време да си тръгнат. И най-накрая — демони.

Ще си позволя да не рисувам подробно картината на мирното съжителство на демони и ангели. Бях имала възможност да видя ясно духовния свят. Гледах, че демоните живеят сред нас също като плъхове в хамбар: дебнат, за да грабнат всяко късче плът от смъртен, и ако бъдат оставени на спокойствие, могат да причинят големи поразии.