Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 55

— Но Сет!?

От крилете ми проехтя глас, който отекна в най-дълбоките кътчета на моята душа. Не се меси! Пристъпих напред, за да спра следващите действия на Сет, но внезапно се озовах от другата страна на стената. Оттам чувах всеки юмручен удар, глухия тътен на ритниците. Аз пищях от едната страна на стената, а Марго пищеше от другата. От безсилие започнах да блъскам с юмрук.

Огледах се. Намирах се в задния двор на Сет между плевелите, окъпани в лъчите на залязващото слънце.

След миг почувствах, че някой ме прегръща. Беше Соломон, ангелът хранител на Сет. Бяхме се срещали и преди. Той хвана ръката ми, за да ме успокои.

— Пусни ме — озъбих му се аз. — Помогни ми да вляза вътре!

— Не мога. Знаеш, че е така.

— Защо сме тук, навън?

Соломон се вторачи в мен.

— Някои неща трябва просто да се случат, а други — не. Когато те правят избор, ние сме безсилни.

Отвътре се чу нов писък, после шум от трясване на врата. Настъпи тишина. Соломон погледна стената.

— Сега можеш да се върнеш вътре. Сет си тръгна — рече кротко той, а аз се втурнах напред и се намерих пак до Марго.

Тя лежеше на пода, борейки се за въздух, с разбъркана, изцапана с кръв и сълзи коса. Пронизваща болка в областта на корема я принуди да седне, пищейки. Не й достигаше въздух.

— Дишай бавно и дълбоко, бавно и дълбоко — повтарях аз с пресеклив от хлипания глас.

Тя се огледа, ужасена, че Сет може да се върне и същевременно жадуваща за утехата му.

Наведох се над нея да поправя непоправимото. Диамантът вътре в нея беше изчезнал. Червената възглавничка беше разнищила плътните си влакна навред по пода.

Тръгнах да повикам помощ, като внуших на една съседка да почука на вратата на Сет. Когато никой не й отвори, тя реши да влезе и да провери дали младежът е добре. Видя Марго на пода и извика линейка.

В усилието си да свикне със случилото се, Марго реши да замине колкото е възможно по-далеч от Сет. Завъртя глобуса на бюрото на Греъм, затвори очи и протегна показалец. Аз спрях кълбото и приближих пръста й до възможно най-добрата дестинация — Ню Йорк.

12

Притъмняващ океан

Заслужава да се отбележи, че станеш ли ангел хранител (а това не е дадено на всеки), попадаш в една съвършено нова категория пътуване по въздуха. Забравяш бизнес класата. Първа класа е за мекушавите… Пробвай ангелската класа. Това значи да се настаниш на носа на машината, а ако искаш да се поизтегнеш — може да се опънеш на някое крило. Оттам се открива прекрасна гледка към облаците и залеза. Но не се самозалъгвай. Не става дума за разкошно място до прозореца. Докато си седях върху самолета и минавах над Гренландия, а после над Нова Скотия, видях не само облаци. Имах възможност да наблюдавам например ангела на Юпитер — беше толкова грамаден, че крилете — от ветрове, а не от течност — обгръщаха като пашкул гигантската планета и отбиваха непрестанно насочилите се към Земята метеорити. Погледнех ли надолу, виждах стратосфери от ангели, кръжащи над Земята, които слушаха молитви или се опитваха да помогнат на ангели хранители. Виждаха се и пътеки от молебствия, цели траектории, изградени от избора, направен от отделни хора, образуващи подобия на магистрали. Различавах ангели в градовете и в пустините, които грееха като искрящи нощни гледки, наблюдавани от Луната — обърнатата круша на континента Африка, озарените като от свещи Кейп Таун и Йоханесбург; обрамченото със златист пламък, наподобяващо кучешка глава очертание на Австралия; вещицата, яхнала метла — Ирландия, която сипеше новички монети от Дъблин, Корк, Дери и Белфаст; това не бяха светлини на градове, а сияния на ангели.