Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 54

— Мисля, че съм бременна!

Извърнах очи. Не издържах гледката на внезапно състарилото се и покрусено лице на Греъм. Но когато го погледнах отново и видях изражението му, осъзнах, че то не издава скръб или разочарование, нито пък гняв, най-малкото към Марго.

Изразяваше поражение. Картината разкриваше спомена за детето, което той и Ирина бяха загубили, което бяха решили да махнат.

— Внимавай — прошепна му Ирина. — Тя има нужда от съвет, а не от присъда.

Доближи лицето си до това на Марго, толкова близо, че усети скръбта в душата й.

— Каквото и да решиш да правиш, трябва много, много грижливо да го обмислиш, без да отдаваш голямо значение на настоящето, а да се съобразиш с бъдещето си. — Греъм се стовари на дивана до нея, хвана ледената й, трепереща ръка, и попита: — Той обича ли те?

— Кой?

— Бащата.

— Да. Не. Не знам — прошепна тя. Сълзите капеха вече в скута й.

— Защото ако те обича, имаш шанс. В противен случай, трябва да помислиш за собственото си бъдеще.

Би предпочела да й изкрещи и да я изхвърли. Трезвият му разум я обърка съвсем. Погалих я по главата. Ритъмът на сърцето й се успокои.

— Трябва да разбера дали ме обича — промълви тя след няколко минути.

— Направи го — кимна Греъм и погледна снимката на Ирина над камината в мига, когато тя ми се усмихна на път за там, откъдето беше дошла. — За любовта няма пречки.

Спомних си, че знаех отговора. Знаех и решението. Но ми беше нужно някой друг да ми го каже, да потвърди, че искам да се отърва от бебето не защото съм лош човек.

Трябва да разберете, че мислите на Марго бяха като удари с камшик по гърба ми. Измъчваше ме най-вече невежеството на младостта, което определяше разсъжденията й. Тя не си представяше новото човешко същество, действителното дете. Отнасяше се към бременността си като към къртичина, която трябва да бъде стъпкана. Глупаво дете, мислеше си тя, а аз си представях Марго като бебе, родено и изоставено, представях си как желанието ми тя да оживее набираше мощ, докато стана несломимо. Как ще се грижа за невръстно дете? Защо е нужно да го искам дори? — мислеше си тя. Докато аз, с не по-малко чувство за вина, се питах дали нямаше да е по-добре, ако Марго беше умряла и изобщо не беше оцеляла. Виждах как в помътения й разсъдък се роят и други мисли, които не се осмелявам да спомена дори.

Тя намери клиника в Лондон, в която бяха готови да направят аборта за значителната сума от двеста лири. Съобщи на Греъм намеренията си, а той кимна и я увери, че ще й даде парите, като не забрави да я предупреди, че е болезнено, но трябва да изтърпи.

Марго съобщи на Сет, че е бременна чак след една седмица. Челюстта му увисна от изненада, после се извърна и тръгна из стаята. Тя го остави така няколко минути.

— Сет? — плахо попита тя.

Той се обърна. Широката му усмивка и блеснали очи посяха семето на съмнението в сърцето й. Не беше очаквала да се зарадва. Може би беше знак за нещо добро. Може пък да останат заедно и тя да задържи детето.

Знаех какво ще последва, все едно се въртях в добре познат танц. Наклоних се и се протегнах да удържа силата на шамара му. От удара Марго се завъртя и загуби равновесие. Хвана се за облегалката на близкия стол и се обърна към него, зашеметена и без дъх.