Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 53

— Мамо — въздъхнах аз и тя ме притисна до гърдите си.

След малко се дръпна назад и взе лицето ми в ръцете си.

— Добре ли беше, милата ми? — попита ме тя.

Сълзи задушиха отговора ми. Исках да й кажа много неща, да задам много въпроси!

— Липсваше ми — успях да отроня едва.

— Миличката ми. И ти ми липсваше. Но всичко ще се оправи. — Тя погледна към Греъм. Знаех, че е дошла, за да бъде с него.

— Колко ще останеш? — бързо попитах аз.

— Нямам много време — погледна тя към Бони. — Мога да идвам само когато е нужно. Скоро ще се срещнем пак.

Изтри сълзите ми, после целуна ръцете ми.

— Обичам те — прошепнах аз, а тя се усмихна, седна до хъркащия на дивана Греъм и сложи глава на гърдите му.

Изтичах нагоре до стаята на Марго. Тя стоеше пред огледалото и безгласно изговаряше нещо.

— Марго — с последен дъх й извиках аз. — Мама е долу, бързо!

Тя не ми обърна внимание и продължи да репетира малката си реч. Реч, която запомних добре.

Знам, че си много разочарован от мен, знам, че и мама ще бъде разочарована. Очите й се наляха със сълзи. Но както казва лейди Макбет, стореното е сторено. Размислих сериозно и реших да задържа детето. Дали ще ме изгониш, зависи от теб.

Бях видяла бебето още когато беше дребен зародиш, гледах как мърда и се върти, докато се намести здраво като диамант върху червена възглавничка, а сърчицето му затуптя. Момченце. Моят син.

Марго завърши монолога си и продължи да се взира още няколко минути в огледалото. За миг отраженията ни се сплетоха. Близначки, от две противоположни страни — видимия и невидимия свят. Само погледът в очите ни беше различен. Този на Марго издаваше човек, застанал пред мост над пропаст. Докато моят бе на човек, който вече я е минал от другата страна.

Тя тръгна бавно надолу.

— Папа?

Греъм хъркаше на дивана. Тя го извика отново. Ирина го побутна леко и той се събуди. Марго се сви изплашено. Надяваше се, че ще продължи да спи и ще я избави от затруднението. Той скочи и се огледа.

— Добре ли си? Какво е станало? — попита той тревожно и затърси очилата си в косата.

— Нищо, нищо, папа — побърза да го успокои Марго.

— Ела и седни тук — все още замаян от съня предложи той.

Марго се подчини, като бършеше сълзите си.

— Бледа си като платно — добави той, тръгвайки към кухнята. — Добре ли си? Седни, ще направя чай. Страшно много съм спал… Сънувах мама, знаеш ли?

— Така ли? — попита Марго, а сълзите продължаваха да се стичат по страните й.

— Каза ми да се грижа по-добре за теб. Представяш ли си! — извика от кухнята той.

Марго не отговори. Сви пръстите си в юмрук, за да не изкрещи. Видях, че Ирина се приближи и я прегърна през кръста.

Греъм влезе, погледна Марго в лицето, сложи подноса на масичката и стисна ръцете й между своите.

— Какво има, скъпа? — нежно попита той.

Тя затвори очи и пое дълбоко дъх. Застанах до нея и поставих ръка на рамото й.