Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 51

Гледах как Марго сама копае трапа, в който щеше да падне. Доста си говорех сама. Наречете ме циничка. Била съм там в буквалния смисъл, вършела съм всичките тези неща, а сега направо ми се повръщаше от тях. Сет беше крайъгълният камък. Започнах да осъзнавам колко далеч съм отишла по пътя към саморазрушението.

Магията беше изчезнала. Все едно гледаш лоша трагикомедия — знаеш точно кой кой е, какво и кога ще се случи. Беше потискащо. Изплаших се. Виждах неща, за които не бях и подозирала до момента. Нямам предвид духовни неща. Не става въпрос за аура или всепроникващо познание. Говоря за последствията от престоя ми в „Сейнт Антъни“. Макар че бяхме работили упорито, за да предотвратим вредите, които сетне разбиваха живота на децата, минали през сиропиталището, резултатите бяха налице. Сет беше един от тях.

Марго се запозна с него на купон с преспиване в дома на най-добрата си приятелка Софи. Сет беше неин братовчед. Останал сирак от съвсем малък, той беше живял дълги години със семейството на Софи, и макар да бе наследил просторната ферма на родителите си, предпочиташе да прекарва вечерите в пренаселената с котки едноетажна къщурка на леля си. Софи бе започнала да организира нощни купони и Сет се явяваше на тях с възглавница и одеяло под мишница.

Кратък филм за арогантността.

Сцена: кухня. Време: здрач. Настроение: почти злокобно. Шестнайсетгодишно момиче слиза предпазливо по стълбите. Тършува в шкафовете за парацетамол — често получава крампи и не може да спи от болката. Не вижда силуета на седящия до кухненската маса човек, който чете и пуши. Той я гледа няколко минути. Видял я е по-рано, когато Софи и вятърничавите й приятелки се гримирали. Тя е висока и слабовата, с плосък корем и тесен ханш, с гъста платиненоруса, дълга до кръста коса. Устните й са сочни, очите — дръзки, а смехът — откровено непристоен. Мъжът наблюдава как тя преравя рафтовете и най-сетне оповестява присъствието си.

— Ти да не си крадец?

Марго се извръща и изпуска хапчетата на пода. Силуетът до масата се навежда напред и махва с ръка като кралска особа. Луната се показва и става ясно, че това е братовчедът на Софи.

— Здрасти — вяло се обажда той.

— Здрасти! — изкисква се тя смутено, а аз се чувствам неудобно заради нея. — Защо седиш тук?

Вместо отговор, той потупва отсрещното място на масата. Тя послушно сяда срещу него. Сет дръпва дълбоко от цигарата, за да провери търпението й. Пресмята как да я хване на въдицата си, без да се напряга особено. Марго успешно издържа изпитанието.

— И така — подхвърля той, почесвайки бакенбардите си с палец. — Аз не спя и ти не спиш. Защо не оползотворим времето с нещо по-интересно, вместо да зяпаме луната?

Нов кикот. Той също се засмива, напомня ми моя смях на тийнейджърка.

— Например да опечем кекс ли? — подмята тя.