Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 48

— Ей, ти! — пристъпих аз напред.

Без да сваля ръката си от рамото на Ирина, Грогор извърна глава и се ухили в лицето ми. Отклоних погледа си от противните му черни очи, чиито зеници плуваха в катранена пихтия, и от странната изтъняла кожа на лицето му, която бе като направена от восък.

— Искал си да ме видиш.

Той бавно се обърна към Ирина.

— Ей — настоявах аз, — на тебе говоря!

Преди аз или ангелът хранител на Ирина да направим нещо, Грогор бръкна в гръдта й с такава лекота, сякаш бъркаше в шкаф, и сложи нещо там. Ангелът на Ирина заблъска с юмруци по прозореца, но скоро изчезна. Изчезна и Грогор, но само след миг застана пред мен. Заразглежда ме от горе до долу.

— Така значи действаш — проговори той с непознат за мене акцент, но гласът му звучеше изненадващо носово.

— Отговорът ми е „не“, затова се махай.

Той се засмя и с отвращение установих, че няма зъби, а наместо уста на лицето му зее мокра, сива дупка.

— Нандита е идвала да те види, така ли? Обзалагам се, че не ти е казала всичко.

— Сигурна съм, че ми каза достатъчно.

Изплю се срещу мен. Всъщност ме заплю с черна, лигава слуз, излязла от дълбините на гадната му уста. После изчезна.

Избърсах лицето си, но ми прилоша. Ирина се съвземаше. Изглеждаше така, сякаш ужасен товар се е смъкнал от плещите й, и то тъкмо навреме. Вратата на кухнята се отвори. Беше Греъм. Тя избърса очите си с ръкав и обърна усмихнатото си лице.

— Добре ли си, мила?

— Забравих за какво съм дошла — отвърна тя и вдигна чашата с вода. — Нали ме знаеш?

Той кимна колебливо и я изчака, за да се върнат заедно в дневната.

Тази нощ легнах до Марго и я покрих с роклята си. Ядосвах се на другите двама ангели, които щъкаха из къщата. Ако бяхме обединили усилията си, можехме да изритаме Грогор оттук. Но тия двама не се отзоваха на молбата ми да се срещнем.

Преди зазоряване забелязах застаналия под лампата като буреносен облак Грогор да се надвесва над мен. Направих се, че не го виждам.

— Ирина страда от особено мъчително заболяване — обади се той по едно време. — Много неприятен начин да си иде от този свят, горката. Разбира се, единственото, което всички вие можете да направите, е да отведете Марго оттук и Ирина ще се почувства много по-добре.

— Защо Ирина? — просъсках аз. — Тя няма нищо общо с това. То е между мене и теб.

Грогор доближи лицето си до моето така, че усетих дъха му. Стиснах зъби.

— Мене и теб, казваш ти! А кой според тебе стои между нас двамата?

Обърнах му гръб и се сгуших плътно до Марго. Вбесен, той хвърли топка катран по мен. В същия миг вдигнах ръка — около леглото се спусна предпазен щит. Като купол от светлина щитът отнесе черното вещество, а Грогор избледня до сивкава мъглявина, разстлала се около щита и почти закрила блясъка му. Наложи се да събера всичките си сили, за да съхраня предпазния купол цял и да не позволя на Грогор да мине през него.