Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 47

Изпълнена с любопитство, Марго прекарваше цели следобеди, наслаждавайки се на творбите на Плат, Хюз, Шекспир, следваха Платон, Вергилий, Дикенс, Ъпдайк, Паркър, Фицджералд и Бронте. Книгите, с които разполагаше в „Сейнт Антъни“, бяха втора ръка, с разръфани корици, получени в сиропиталището от благотворителни разпродажби или дарения, и беше въпрос на чист късмет дали ще попаднеш на роман, издаден от „Милз енд Бун“, или на някой от Афра Бен. Най-често уцелваш първото. А сега, заредена с въпроси, които търсеха отговор — дали Хийтклиф е бил ирландец или не, словесни двусмислия, които се нуждаеха от изясняване — дали Хамлет и Офелия са били свързани от братска или плътска любов, Марго четеше целенасочено и безспир. Беше решила, че и тя ще каже думата си във вечерните спорове и няма вече да немее, чудейки се дали Калибан и Еней са имена на хора или на небесни тела. А и наред с това предизвикателствата на живота започваха да я привличат.

Тук му е мястото да кажа, че забележката на Нан за неспособността ми да съзирам всичко в духовния свят, се бе загнездила в ума ми. Много пъти виждах ангела хранител на Ирина, но този на Греъм не бях зървала никога. Липсваше ми компанията на ангелите от „Сейнт Антъни“. Чудех се защо не са около мен през цялото време, защо не съм обкръжена от демони и духове и защо понякога се чувствам като човек от плът и кръв.

Знаех, че Грогор е тук. Чувствах, че притежава силата да бъде невидим за мен, когато поиска. А може би трябваше да съм по-наблюдателна!

Една вечер, когато Греъм, Ирина и Марго обсъждаха стихотворението на Плат „Три жени“ и Греъм беше изтърсил някаква шега за филма на Полански „Бебето на Розмари“, двамата избухнаха в смях. Марго си отбеляза наум, че на всяка цена ще гледа филма, за да не изпадне пак в неловко положение. Както се смееше, Ирина стана и тръгна към кухнята за чаша вода. Внимателно затвори вратата зад себе си. Усмивката й угасна. Облегна се на кухненския плот и се втренчи през прозореца в тъмнината навън. По бузите й потекоха сълзи, които закапаха в мивката.

Тръгнах към нея, за да я успокоя, но забелязах, че от едната й страна се появява мъж. Прегърна я с ръка и сложи глава на рамото й. За миг помислих, че това е нейният ангел хранител, но разпознах костюма на райета и гъстия дим, който струеше от мястото, където трябваше да бъдат краката. Прегръщаше я като любовник, шепнеше в ухото й, галеше косата й.

Ангелът хранител на Ирина се появи зад прозореца. Лицето му издаваше гняв, примесен с безпомощност, ръцете му блъскаха по стъклото, съдейки по движенията на устните му, молеше да го пуснат вътре. Сякаш някой го беше заключил навън. Поглеждах ту Грогор, ту ангела. Не разбирах какво се бе случило. Думите, които Грогор шептеше на Ирина, я разстроиха съвсем, а незнайно защо нейният ангел хранител не беше в състояние да предприеме каквото и да било.