Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 45

— Така мисля.

— И какво е предложението?

— Иска да си тръгнете — ти и Марго.

— Или какво?

Нан въздъхна.

— Или може би ще изпрати болест за мама?

Ето защо Нан не искаше да говори. Краката ми омекнаха и се хванах за нея, за да осмисля чутото.

Мама се разболя внезапно около месец след появата на Марго на стъпалата пред къщата. Никой не знаеше защо. Лекарите не можаха да установят болестта й. Лекарствата не помагаха. До мига, в който умря, татко беше напълно убеден, че тя ще се оправи. Аз също.

Думите на Нан ме накараха да падна на колене, да похлупя лице в скута си и да заплача с глас.

Излизаше, че аз съм причината за смъртта на мама. Ако не се бях появила на прага на техния дом, ако не ме бяха взели при тях, тя щеше да живее още двайсет-трийсет щастливи години. А татко нямаше да се сломи така.

Трябваше да събера кураж и да се срещна с демона. Тръгнахме с Нан към къщата. Под ябълковото дърво се извърнах към нея и тя докосна лицето ми с ръка.

— Не забравяй, че си ангел. И цялата Божа сила е в теб. Но ти все още не усещаш пълната й мощ.

След тези думи тя изчезна.

Сцената вътре в къщата повдигна настроението ми. Марго седеше до огъня, увита във вехтото одеяло, с димяща чаша чай върху кокалестите колене. Все още трепереше и разказваше със заекване на Греъм и Ирина как се е озовала на стъпалата пред техния дом. Каза им как е попаднала в „Сейнт Антъни“, какво става там, не спести нищо за наказанията в Гробницата, за боя с тухли, за раните по лицето си, нанесени само преди няколко часа. Беше толкова убедителна, изреждайки фактите, че те не проявиха ни най-малко съмнение, само доливаха чай в чашата й и от време на време записваха нещо. Когато приключи, Марго заплака. Греъм облече дъждобрана си и пое към полицейския участък.

Ирина мина край мен и видях подробности от живота й, надхвърлящи далеч пределите на познатото ми досега. Видях баща й — студен човек със стиснати устни, когото не познавах, нито на живо, нито от снимка. Видях споровете му с Греъм, спорове, които така и не бяха намерили разрешението си, видях нейната дълбока обич към него, вкоренена в душата й като вековно дърво, и разбрах огромната й скръб. Видях аборт. Греъм до нея. И двамата съвсем млади. Мамо, помислих си, не знаех.

Ирина продължи към кухнята, без да осъзнава какво се бе случило току-що. Тръгнах след нея и обвих с ръце широката й талия. Тя се обърна и се втренчи право напред. Първо помислих, че се взира в открехнатата врата на кухнята, но после разбрах, че гледа Марго през процепа. Усмихваше се. Какво хубаво момиче, казваше си тя. Така си е, мислено й отвърнах аз. Мисля, че казва истината, продължаваше Ирина. Така е. Истина е.

През последвалите няколко седмици разказът на Нан за Грогор избледня в съзнанието ми. Посещението на Греъм в полицейския участък доведе до изненадваща проверка в „Сейнт Антъни“ на полицейски инспектор и двама сержанти, а заради онова, което завариха там, затвориха сиропиталището начаса. В селото се заговори, че петгодишно дете било заключено в стаичка, толкова тясна, че едва се побирало вътре, престояло там без хляб и вода цяла седмица, а сега било в интензивното отделение на болницата. Разпределиха децата по приемни семейства и по други сиропиталища из страната. А пък самата Хилда Маркс беше намерена в кабинета й с шишенце хапчета в едната ръка, бутилка шери в другата и без пулс.