Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 44

— Извинявай. Аз просто…

Тя вдигна пръст към устните ми.

— Ела с мен. Налага се да поговорим.

Преди да предам разговора ни, трябва да разкажа един спомен.

Беше седмица преди смъртта на мама. Една съботна утрин се събудих със странно усещане. Въздухът беше наситен с тишина, така осезаема и натежала от страхове, че не предричаше нищо добро. Усетих боязън, чувствах се, сякаш съм тръгнала по ръба. Сърцето ми безпричинно заби силно. Станах и отидох да нагледам мама. Лежеше в леглото си, лицето й се открояваше восъчножълто на фона на белите чаршафи. Погледнах през прозореца и видях как татко се отдалечава за утринната разходка на Джин. Наплисках лицето си със студена вода. Усещането за надвиснала опасност стана непоносимо, стомахът ми се сви. Бях наясно, че ще стане нещо.

Вече знаехме, че мама е болна. Безпокойството, което ме гнетеше, не беше свързано с предчувствие за нейната смърт. Чудех се дали в полето наоколо не е станало убийство през нощта — толкова тягостно беше чувството. Или пък в къщата беше влязъл непознат? Тръгнах надолу по скърцащото стълбище. Внимавах да стъпвам леко и бавно, за да не вдигам шум. Щом слязох, си казах, че трябва да се овладея. Вдигнах от перваза на прозореца празната чаша за кафе на татко и се запътих към дневната. Но едва прекрачила прага, изписках от ужас — наведен над огъня, пред камината стоеше висок мъж в раиран костюм, но наместо крака имаше тънки дири гъст, черен дим и сякаш гореше или се разтапяше на мястото си, а когато се обърна да ме погледне, очите му бяха изцяло черни. Изпуснах чашата за кафе на татко и тя се разби с трясък на пода. Вдигнах отново поглед към човека, но той беше изчезнал.

Не съм разказвала този спомен на никого. Ясно е защо.

Споменавам го сега, защото това, което ми разказа Нан, ме върна към онзи момент. Тя говореше за преживяването ми, като че самата тя е била там, наричаше мъжа без крака не плод на въображението ми, не дух, а Грогор. Грогор е демон, каза ми тя. Вече бил идвал тук. Щяла съм да се запозная с него много скоро.

Досега бях срещала демони само във вид на сенки и блуждаещи зли духове, но не и в образа на хора. Виждала бях демоните, които населяваха душата на Сали. Понякога, когато някой от тях избиеше към повърхността, лицето й приемаше чужди очертания, а аурата й, подобно на облак пред буря, менеше цвета си от оранжев на черен. Виждала бях тъмна мъгла да кръжи в преддверието на „Сейнт Антъни“. Тя се събираше във формата на гъсти и мрачни дървеса, а ангелите я заобикаляха предпазливо. Случвало се бе да се взра в Хилда и да видя, че разширението на аурата й е като блуждаещ зъл дух, изпълнен със злоба и мъст. Досега бяхме живели с демоните в мир, без големи свади и борби. Но сега изглеждаше, че един от тях търси сблъсък с нас и ще се радва да го постигне.

— Защо иска да се срещне с мен?

— Не забравяй, че той е тук по работа — обясни Нан. — Иска да ти предложи нещо.

Спрях и се обърнах към нея:

— Искаш да кажеш, че той е тук, защото аз съм тук.