Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 42

Да я утешаваме всяка вечер в Гробницата не беше достатъчно. Налагаше се да предотвратим отиването й там. Шерън настоя да следвам съветите й. Погледнах я за миг. Забравила бях отдавна какво е била Хилда някога, какво е представлявала за мен. Бях забравила омразата си към нея. Бях й простила.

Шерън ни посъветва да позволим да измъкнат Марго от леглото й вечерта. Хилда и мистър О’Хеър я завлякоха в тоалетната на долния етаж, съблякоха я, после я заблъскаха в стария, ръждив радиатор. Това преля чашата! Погледнах Шерън.

— Слушай какво ще ти кажа и го повтори дума по дума пред Марго — бързо каза тя.

Коленичих до Марго и сложих главата й в скута си. От раната на челото й се стичаше кръв. Дишаше едва. Беше в безсъзнание. Хилда каза на мистър О’Хеър да свали колана си. Повторих пред Марго това, което ми бе казала Шерън.

Като малка Хилда обичала Марни повече от всичко на света. Марни също я обичала. Но Марни починала и Хилда станала много, много тъжна. Марни гледа Хилда сега, и е тъжна. Повтори след мене, Марго! Кажи: „Ако сега Марни те вижда, ще се убие пак“.

Марго се закашля и дойде в съзнание.

— Можеш да почваш, ако си готов, мистър О’Хеър — обърна се Хилда към учителя, който тъкмо посягаше с колана си. Но неговият ангел го спря — беше се спуснал напред и хвана ръката му посред замаха.

Мистър О’Хеър пусна колана и погледна Хилда. Не можеше да удари Марго, както лежеше на пода. Шерън и аз я прихванахме под мишниците и я вдигнахме. Гола и кървяща, тя се обърна към Хилда. Пое дълбоко въздух и преди мистър О’Хеър да успее да обели и дума за свое оправдание, тя каза:

— Ако Марни те вижда сега, отново ще се самоубие.

Хилда зяпна и присви очи.

— Какво?

Шерън прошепна още няколко думи, които бързо предадох на Марго. Тя бе стиснала зъби, но като чу какво й казвам, изрече ясно и силно:

— Какво ти каза Марни, преди да умре? Бъди добро момиче, за да се срещнем в рая. Виж на какво приличаш сега, госпожице Маркс. Хилда, Марни е тъжна. Станала си също като Рей и Дан, като Патрик и Калъм.

Това бяха имената на мъчителите на Хилда. Очите й се изцъклиха, аурата й почервеня, а лицето й се сгърчи от омраза. Посегна да удари Марго през лицето, но аз отклоних навреме ръката й. Марго извърна глава и се втренчи в Хилда и мистър О’Хеър. Те не помръдваха. Марго събра дрехите си, обърна се и излезе от сградата.

Тичай сега.

Щом разбра, че след нея няма никой, Марго хукна през двора. Тичешком навлече полата и пуловера си, блъсна вратата на портала и се втурна по алеята. На върха, между две каменни колони, двете с нея спряхме и се озърнахме назад. Марго дишаше тежко — адреналинът беше напълнил устата й със слюнка и я давеше допълнително. Махах с криле към ангелите, събрани пред зданието, за да се сбогуват с мен. Повечето от тях виждах за последен път. Потърсих Шерън. Тя вдигна ръце, както когато ми каза за Песента на душата и кимна. Знам какво мислеше.