Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 40

— Ама за какво?

— Защото направих физиономия на мис Маркс — изтърси Марго първото, което й хрумна. Не беше подготвена за такъв въпрос.

— Направила си физиономия на мис Маркс? Браво на теб! Ей сега ще разкажа на другите!

На обяд масите жужаха като кошер. Историята вече бе поукрасена. Марго не само беше направила физиономия на мис Маркс, но я беше нарекла право в лицето „пълен боклук“. Когато мис Маркс се опитала да я завлече в кабинета си, за да я набие за наказание, Марго я шамаросала два пъти, дръпнала полата си и избягала. Сега сигурно щеше да стои цяла вечност в Гробницата.

Но се оказа, че Марго има нерешен проблем — не беше измислила кой ще играе ролята на неин конвой до Гробницата, защото по традиция Хилда и господин О’Хеър влачеха дотам съблечените за лягане нарушители на реда вечер, като ги изкарваха от спалните помещения. Хилда държеше на публичния спектакъл, за да задоволи жаждата си за мъст. Затова Марго пусна още един слух — че ще се скрие от свитата на придружителите, за да им усложни живота. И така наказанието й бе достатъчно жестоко, защо да не го утежни повече.

Точно така и стана — Марго се скри. След вечеря, поощрявана от другите деца, тя натъпка малко остатъци от храната в ученическата си чанта и се шмугна по коридора надолу към котелното помещение. Вътре клекна, зави краката си с одеяло и зачака.

Бях споделила вече с другите ангели какво предстои. Шерън притеснено ме погледна.

— Знаеш какво е станало, нали?

Поклатих глава. Нямах ясен спомен от случката, само се надявах горещо да съм се спасила. Шерън въздъхна и се върна в кабинета на Хилда с обещанието, че ще стори всичко по силите си.

За щастие, тази вечер се падаше мистър Кинеърд да гаси лампите. Докато обикаляше из спалнята и броеше момичетата в леглата, той видя, че леглото на Марго е празно.

— Тя е в Гробницата, сър — обясни Тили.

— Така ли? Тази вечер няма записан за Гробницата. Не и тази вечер.

— Пак сте забравили очилата си, нали, сър?

— Забравил съм ги, да. Е, добре, ще отметна Марго.

Тили кимна. Из спалнята се понесе шушукане. Господин Кинеърд не обърна внимание.

Долу, в котелното, Марго не можеше да заспи, въпреки че беше топло. От глухия вой и пукот в тръбите стомахът й се свиваше от страх да не би някой да е разкрил плана и скривалището й и да дойде да я измъкне навън. Останах на стража при нея през цялата нощ, а за да не трепери от ужас, я обвих в дрехата си, уверявайки я, че ще успеем. Образите на мъжа и жената от селото станаха толкова ясни в съзнанието й, че тя дори успя да различи чертите на техните лица. Как искаше да бъде при тях! Да почука на вратата им и да ги помоли горещо да я пуснат да влезе. Ще нося закуската в леглото ви. Ще върша цялата къщна работа. Само ме спасете от „Сейнт Антъни“. Само ми дайте семейство!

Звук от хрущящ чакъл разкъса тишината на ранното утро. Бе все още тъмно, но първите слънчеви лъчи оцветяваха вече небето над хоризонта. Чу се ръмженето на мотор и фалшивото тананикане на Хю. „Давай сега!“, подвикнах на Марго. Тя вдигна чантата, отвори тихо вратата и изтича на пръсти в хапещия мраз на утрото.