Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 38
Каролин Джес-Кук
Пристъпих към Шерън.
— Как разбра всичко това?
— Песента на душата е тази, която внася хармония между теб и Марго, тя ви свързва духовно, все едно на какъв етап от човешкия си живот се намира тя. Каква песен помниш от детството си? Каква музика си обичала?
Замислих се. Спомнях си само детски песнички — бях ги пяла безкрайно на Марго, за да я успокоявам, когато беше в дома на Сали и Падрег. Но после се сетих за нещо, което Тоби беше пял, когато се мъчеше да пише. Беше ирландската песен „И тръгна тя през шумната тълпа“. Сетих се, че Уна също я беше пяла на Марго.
— Добре, и как действа?
— Песента на душата свързва твоята воля с тази на Марго. Ти си все още Марго, само че с друго име и друга форма. Имате една и съща воля, един и същ избор.
— Което значи, че аз мога да повлияя на избора й? Да променя решението й?
— Невинаги — поклати Шерън глава. — Тя е от плът и кръв. Нейна е последната дума. Ти можеш само да оказваш влияние.
Сърцето ми се сви. Тръгнах към Марго. Песен на душата, значи! Може би ще успея с песен да я изведа далеч оттук.
На осем години Марго стърчеше с цяла глава над останалите деца на нейната възраст. Знаеше на колко години е, защото всеки път на десети юли някой от учителите оповестяваше, че от този ден тя пораства с една година и с това въпросът приключваше. Лесно можеше да мине за единайсет-дванайсетгодишна, което значеше и по-строго наказание за неща, смятани за волност от страна на осемгодишните. Осемгодишните деца не искаха да дружат с нея, но и тези на дванайсет я избягваха. Не, не беше съвсем така. Две дванайсетгодишни момичета — Маги и Еди — бяха силно привлечени от Марго. Завиждаха й за дългата, руса до бяло коса и искаха да я боядисват в червено от разкървавения й нос колкото е възможно по-често или при всеки сгоден случай да я удрят по очите, докато я насинят така, че да заприлича на панда.
Изгарях от желание да удавя и двете. Мислех също да бутна огромната букова лавица с книги от горната площадка на стълбата през парапета, та да се стовари право върху главите им. Исках да го направя не само защото не друг, а аз прегръщах Марго, докато плачеше нощем в леглото си, или защото бях свидетел на това, как Маги седи върху гърдите й или Еди я рита в главата, а и защото не можех да го забравя. Но и не бях напълно безпомощна — веднъж успях да спра жесток удар върху главата на Марго, който като нищо щеше да прекърши гръбнака й. Не бях в състояние да сторя повече, още по-малко — да им отмъстя.
Като истински гневен родител поставих въпроса ребром пред ангелите на Маги и Еди. Те се опитаха да обяснят причините за насилието, проявявано от момичетата. Малтретиране и изтезания. Махнах с ръка на оправданията им.
