Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 39

Това продължи, докато изпях Песента на душата.

Бях усетила, че в близкото село е дошло семейство — добри и трудолюбиви хора. Бях ги видяла мислено — мъжът Уил, малко над четирийсетте, работеше като търговски пътник. Джина, жена му, била учителка по пиано до раждането на сина им Тод. Бяха се преместили на север от Ексетър, за да се грижат за възрастните родители на Джина. Разбрах, че ще бъдат добри родители на Марго и че ще я приберат при себе си.

Обяснението на Шерън за Песента на душата потвърди отдавнашните ми подозрения, че моят живот като Марго не е непроменяем, сякаш е изсечен в камъка епос, а е по-скоро повест, написана на хартия, и подлежаща на редактиране. Успеех ли да повлияя на Марго да направи друг избор, имаше вероятност да се окажем извън стените на „Сейнт Антъни“ по-скоро от планираното.

И така, една вечер изчаках да угасят лампите, преди да отворя в песен закърнелия си глас. Изправих се, озърнах се смутено, за да се уверя, че другите ангели не гледат към мен, поех въздух и се приготвих да запея. Започнах полека: „Моят любим ми рече, че майка му не ще се противи…“. Марго се въртеше насън и подритваше неравния дюшек. „А и баща му щял да си мълчи, макар да си сираче…“ Издигнах глас по-силно: „Няма да мине много, моя мила, и под венец ще минем с теб“. Марго отвори очи.

Почувствах как крилете на гърба ми се надигнаха, точно както бях видяла да се вдигат крилете на Шерън над главата й и да се събират отгоре като потрепваща арка. Аурата на Марго се разшири и потъмня. Момичето гледаше право към мен, но не ме виждаше, а и очевидно не ме чуваше. Но някъде дълбоко в себе си усещаше, че става нещо особено. Запях така, че всички ангели в стаята се обърнаха към мен: „И тръгна си тя през шумната тълпа…“. Видях как сърцето на Марго заби по-силно, сякаш бе съвсем здраво. Видях и душата й — бяла светлина, заоблена като яйце, изпълнена с едно-единствено желание — майка.

Докато пеех, съсредоточих мислите към семейството, което бях видяла в селото. В ума ми се оформи план за бягство, който превърнах в напътствия, отправени към Марго: Пусни слух, че ще прекараш нощта в Гробницата. Скрий се в котелното и стой там до зори, после се измъкни на двора, а когато колата с доставките спре, скочи отзад и се скрий сред чувалите с въглища. Щом колата намали, за да мине край оградата за овце пред селото, ти скочи на пътя и тичай към къщата с небесносинята порта. Те ще те приберат.

След края на песента Марго седеше в леглото, притиснала кокалести колене до гърдите си, и трескаво мислеше. Виждах мислите й — представяше си образно моя план за бягство и го преценяваше. „Колата с доставките идва в пет часа — разсъждаваше тя — всеки четвъртък, което е вдругиден.“ Беше я виждала няколко пъти досега. Старият Хю, който я караше, не чуваше с едното ухо. Щеше да се възползва от това.

На другата сутрин Марго съобщи под секрет на Тили, единайсетгодишното момиче от горното легло, че вечерта ще я пратят в Гробницата.