Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 37

Известни са историите за ангели и закриляни от тях педофили, серийни убийци и терористи, както и ужасите, които се налагало да преглъщат всеки божи ден. Бди. Закриляй. Помни. Обичай. Това бяха ангели, прекарали земния си живот в служба на Бога, или подобно на домакините от „Полиана“, в грижи за деца и внуци в цветистата и ухаеща на току-що изпечен сладкиш невинност на своите домове, а по-късно озовавали се внезапно в един друг живот на наркопласьори и сутеньори, в свърталища на бездомници наркомани, на аборти и на нежелани бебета, където трябвало да играят ролята на защитници от всичко, което би попречило на подопечните им да направят правилния избор. Длъжни бяха да ги обичат.

И защо?

Просто така трябва, гласеше отговорът на Нан. Бог не изоставя чедата си.

Моето положение беше по-лошо дори и от това, за което разказваха ангелите в „Сейнт Антъни“. Нищо, абсолютно нищо не можеше да се сравни със съществуване, в което ужасяващите спомени от детството заливат настоящето. Нищо не можеше да се сравни с дните, изпълнени с отнемащо дъха разкаяние. Изходът се бе очертал. А се оказваше, че съм напълно безсилна.

Напомняше ми за лотария. Засипах Нан с въпроси. Как се решава кой ангел към кой „закрилян“ да бъде прикрепен? Как съм се озовала при Марго? И имаше ли това връзка с начина, по който бях умряла аз?

Веднъж дръпнах Шерън настрана и я попитах как е умряла.

— Петдесет аспирина и бутилка шери.

— Излиза, че самоубийците се превръщат в свои собствени ангели хранители. Искаш да кажеш, че сама съм причинила смъртта си.

— Не непременно.

— А какво?

— Срещнах ангел, който беше изтърпял това, което търпим и ние. Обясни ми, че зависи от начина, по който сме живели.

— Какво значи това?

Тя посочи Хилда, която тикаше изкривения си от артрит пръст в лицето на четиригодишно дете, подмокрило се в леглото си през нощта.

— Чувала ли си за Песента на душата?

— Коя песен?

Шерън поклати глава и завъртя очи в знак на изумление. Почувствах се пълна глупачка.

— По това се различаваме от другите ангели. Когато ти закриляш собствената си смъртна душа, способността ти да оказваш влияние и да предпазваш съответния човек расте. Гледай сега!

Тя тръгна към Хилда. Бе видяла, че в главата й вече се въртят планове за това, кой ще е следващият обитател на Гробницата — беше ясно, че иска да отпрати провинилото се момиченце там. Шерън застана до Хилда и запя. Мелодията наподобяваше стара шотландска приспивна песен, макар думите да бяха на език, който ми беше непознат. Носеше се бавно, загадъчно и красиво. Гласът й беше звучен и плътен и се засили така, че стаята заехтя. Докато пееше, крилата й се вдигнаха, размахаха се около Хилда и я покриха. Аурите на Шерън и Хилда потъмняха и придобиха един и същ пурпурен цвят. Полека мислите на Хилда се отклониха от Гробницата и тя изпрати детето да си легне без вечеря.