Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 36

Отскачах за малко до Марго, за да се уверя, че е добре, и после отново се връщах в Гробницата. Четвъртата нощ Том вече бълнуваше и халюцинираше от жажда и глад. Беше сигурен, че родителите му са до него. И което бе по-лошо, виждаше как някой ги убива пред очите му. Писъците му стигнаха до основната сграда. Хилда изпрати мистър Кинеърд, домакинът, с кофа студена вода и парче хляб да се погрижи за обитателя на Гробницата. Шерън направи така, че мистър Кинеърд да не разбере добре нарежданията на Хилда и да занесе на Том един цял хляб, който нещастното момче излапа на бърза ръка.

Всяка вечер със залеза на слънцето страхът на момчето нарастваше и ние се нареждахме в кръг около него, допирахме дланите си, така че над главата му да се образува купол светлина, който грееше, докато той се успокои и заспи. Последната нощ Леон почти приключи с лекуването на най-тежките рани на Том, но видях, че оставя травма в мозъка му.

— Защо? — попитах аз.

— За да забрави — обясни той. — Така няма да си спомня най-големия ужас от преживяното.

Най-сетне голото и приличащо на скелет момче, оживяло като по чудо, бе извлечено навън от Хилда и мистър О’Хеър. Мистър Кинеърд, който съвместяваше и длъжността на лекар в сиропиталището, нареди Том да прекара два дни почивка на легло и дори неясно за останалите, нареди върху отвратителната каша, която останалите получаваха, да има допълнително парче месо и зеленчуци. Том, благодарение, естествено, на Леон, установи, че въображението му отново е в добра форма и започна да крои планове за бягство от безлюдната пустош, в която преди него не е стъпвал човешки крак, като успяваше да открие тайници със скрити в тях сандъци с оръжия, за да се бие с въображаемите си врагове.

Година по-късно някакъв възрастен братовчед на Том се яви в „Сейнт Антъни“ и взе Том, за да живее в неговия дом. Леон си тръгна с него и го чух да уверява останалите ангели, че ще направи всичко възможно съзнанието на момчето да преобразува преживяното — съзнато или неосъзнато — тук, в „Сейнт Антъни“, по начина, по който стридата преработва пясъка.

Вниманието на Хилда се насочи към другите мерзавци, поверени на нейните грижи.

9

Песента на душата

Имах чувството, че живея в някакъв сън.

Спомените ми от времето, когато бях на четири, пет и шест години, пропити от детски страхове, нападки и назидания, са така преплетени с постъпките и схващанията ми от по-късни периоди, че вече нямах истински спомен от детството.

С други думи, всеки път, когато Хилда налагаше Марго с пръчката или пък по-големите деца я биеха или прогонваха в най-отдалечения ъгъл на общото спално помещение, така че да се почувства съвсем сама на края на света, болката от страданието й преливаше в агонията на спомените ми. Понякога едва издържах.