Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 35

Шерън рязко изви глава. Проследих погледа й, доловил нечий шепот отвън в коридора. През прозореца на дългото помещение струеше лунна светлина и две глави попаднаха на пътя на лъчите. Хилда и мистър О’Хеър. Пристъпваха безшумно, очевидно отиваха в спалното помещение. Отдръпнахме се, когато влязоха — бях вбесена от своята безпомощност. Гледахме безсилни как запушват устата на Том с длан и го измъкват от леглото, след което го повличат към долния етаж. В една от стаите го съблякоха и започнаха да го налагат с тухла, докато загуби съзнание. Лиснаха отгоре му кофа леденостудена вода, за да се свести и да е на себе си, когато влиза в Гробницата — последното имаше за цел да изиграе ролята на сплашване за останалите, които в просъница чуваха писъците на изплашен до смърт техен събрат и нямаше начин да ги забравят до сетния си ден. Така щяха да се научат да не прекрачват реда в сиропиталището.

Уверих се, че Марго спи вече дълбоко, и последвах групата ангели към Гробницата, разположена в пристройка, недалеч от септичната яма. Тръбите, отвеждащи отходните води към Гробницата, гъмжаха от бръмбари, хлебарки и плъхове, които пъплеха по пода на килията. В центъра се намираше голям камък, върху който нещастните наказани намираха единственото по-сухо място. Том молеше, повръщаше и се опитваше да задържи босите си крака върху чакъла по пътеката, но единственото, което постигна, бе да ги разрани до кръв. Всички ние се наредихме покрай стените на Гробницата — аз, естествено, бях последна. Останах за миг вцепенена на входа, припомняйки си страха, който изпитах, когато влязох тук на осем години. Ужасът на това преживяване бе дал посоката на целия ми живот. Той бе в основата на всеки мой кошмар, както и първото стъпало по пътя към алкохолизма.

Поех дълбоко въздух и пристъпих напред. Вратата беше затворена, но ясно виждахме приближаването на малката група. Мистър О’Хеър и Хилда влачеха момчето и от време на време дори го повдигаха, за да не се бавят излишно. Давайки си сметка къде ще попадне, пред входа Том доби прилив на енергия и се развика с все сила. Оставиха го няколко минути да крещи, след което с един юмрук в лицето го зашеметиха и той загуби съзнание. Просна се по лице в мръсотията. Ключът в бравата щракна зад него.

За да спаси момчето от удавяне, Леон го обърна така, че да може да диша. Сетне бавно го повдигна и го настани на върха на камъка. В резултат на ударите, някъде в главата на Том се бе образувал съсирек. Ако не се разнесеше, можеше до следващата сутрин да се откъсне и да причини непоправими вреди, дори смърт. Леон обви с длани главата на момчето и съсирената кръв се разнесе.

По едно време Том дойде в съзнание, тялото му трепереше неудържимо от студ и страх. Въображението му не бе успяло да роди нещо толкова ужасно като това място. Обитателите на отходните тръби бяха изпълзели, така или иначе това бе тяхна територия, лазеха в гъстата му коса и се мъчеха да достигнат половите му органи, някои вече дъвчеха усилено пръстите на краката му. Шерън пусна синкав лъч и те се разбягаха. Не посмяха да приближат отново плячката си. Тежката воня и страхът караха момчето да бълва неудържимо съдържанието на стомаха и червата си. Остатъкът от нощта той прекара в плач и тъжни молби към майка му. Нямаше как да знае, че Леон го е прегърнал и плаче заедно с него.