Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 34

— Това е за вас, дяволи мутанти!

Жената видя, че двете хлапета са потънали в някаква глупава според нея, детска игра. Заслужаваха наказание.

Усмихна се — това никога не вещаеше нещо добро — и пристъпи напред.

— Какво става, деца? Някаква игра, може би?

Том пусна всички амуниции и заби поглед в пода.

Марго направи същото.

— Том, защо си навън?

Момчето мълчеше.

— Отговори, момче!

— Аз… Ами… Не внимавах, мис Макс.

— А ти? — обърна се тя към Марго. — Какво те накара да излезеш от стаята на малките?

— Пишкаше ми се, мис.

Хилда сви устни. Вдигна ръка, която заприлича на клон на дърво, и посочи дъното на коридора.

— Тоалетната е натам, момиче. Върви!

Без да се бави, Марго забърза в указаната посока. Щом стигна вратата на тоалетната, се обърна. Шамарът, залепил се току-що на лицето на Том, отекна в тясното пространство.

Мистър О’Хеър, естествено, докладва за небрежността на Том, за спада в оценките му и за все по-честата липса на внимание в час, като потвърди мнението, че момчето трябва да бъде изпратено в Гробницата, за да влезе в правия път.

Всички ангели се събраха при гасенето на осветлението на площадката над централния вход. Шерън ни каза какво очаква да се случи тази вечер. Хилда и мистър О’Хеър щяха да отидат при Том, щом всички заспят. Щяха да го съблекат, да го набият и да го хвърлят в Гробницата за цели две седмици. Нямаше дете под десет години, което да е влизало досега в Гробницата за повече от десет дни. Наказанието бе особено тежко. Ангелите бяха единодушни, че до един трябва да са до Том в този ужасен момент. Знаеше се, че изходът от подобно наказание ще има катастрофален отзвук далеч напред в живота му на възрастен: маниакални депресии, прояви на насилие, унищожаване на дарбата му на драматург, катастрофален брак и твърде ранна смърт. Всичко това щеше да се случи, преди да е навършил трийсет и пет години, и все благодарение на Хилда Маркс.

Върнах се при Марго. Това беше първата й нощ тук, в „Сейнт Антъни“, и тя не можеше да заспи. Твърде много хора в стаята. Твърде много скърцане, шепнене, хъркане и плач и тя бе направо ужасена. Дълго разтривах ръцете й. За първи път от месеци насам тя гледаше право в мен.

— Ей, хлапе — усмихнах се аз.

Вяла усмивка пропълзя по устните на детето и полека-лека вдигна тежестта, задушаваща гърдите му. Сетне продължи по цялото тяло на Марго и промени цвета на аурата й, доскоро като на мътна вода, в ярка златистожълта, силна като при изгрев. Тя се отпусна и потъна в дълбок сън.

Леон идваше с бързи стъпки към мен. Даваше ми знак с ръка да побързам. Проверих за последен път дали Марго спи дълбоко и го последвах. Влязохме в съседното спално помещение, където вече се бяха събрали останалите ангели. Почакахме известно време. Повечето деца вече бяха заспали. Том, натъртен и разкървавен от срещата си с Хилда по-рано през деня, бе много далеч от съня и планираше бягство от Рузефог, за да се срещне с извънземни слонове на планетата Джимсок.

Леон, ангелът хранител на Том, бе неговият брат близнак, починал минути преди Том да се роди. Притежаваше същата енергия, същата коса, наподобяваща птиче гнездо. В момента нервно триеше длани.