Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 33

От другата страна на стъклото Марго се засмя високо.

При звука на смеха й Том замръзна от страх да не го бият отново. Забелязала, че е привлякла вниманието му, Марго се повдигна на пръсти и помаха с ръка. Той обаче вече не гледаше към нея. Беше се върнал към мисията си. Особено зловещо шимпанзе, от главата до петите в яркочервена ризница, се бе насочило към него. Час по-скоро трябваше да стреля в краката му, за да го спре. Том приклекна, прицели се и стреля.

Момиченцето си даде сметка, че коридорът е забавното място и отиде при възпитателката в стаята.

— Имам пиш, моля — рече детето.

Възпитателката погледна Марго през очилата си и се усмихна.

— Казва се, може ли да посетя тоалетната, мис Симъндс? Да, можеш, Марго. Върви. — Жената отвори вратата, пусна Марго навън и заключи вратата след нея.

Марго се огледа. Двамата с Том бяха съвсем сами в коридора. Момчето бе на няколко метра от нея и тя внимателно пристъпи към него. Така бе потънал във фантазиите си, че я забеляза едва когато тя размаха ръка пред лицето му.

— Охо! — възкликна той. В първия миг видя в нейно лице русо шимпанзе. Сетне се сепна и реалността го връхлетя. — О!

Марго му се усмихна.

Първите няколко години от своя живот Том бе прекарал в удобен, пълен с обич дом, западно от Нюкасъл-ъпон-Тайн в Северозападна Англия. След внезапна смърт и последвала я бедност, обиколил домовете на роднините си, докато също като Марго се озовал пред мрачните врати на „Сейнт Антъни“. Бяха му останали единствено фантазиите, своеобразен щит против сполетелите го несгоди.

Не беше забравил обаче добрите си маниери. Подаде мърлявата си ръка и промълви:

— Том. Как се казваш?

— Марго. — Тя стисна с известна неохота дланта му. — Може ли да поиграя с теб?

Момчето се замисли. Докато хапеше нервно вътрешната страна на бузата си, тревожно огледа коридора в двете посоки.

— Ето — рече той най-сетне и подаде въображаема картечница. — Това е лазерно оръжие. С него ще размазваш лицата на шимпанзетата. Не си прави труда да стреляш по ризниците им. Непробиваеми са.

Марго премигна няколко пъти.

— Пиу, пиу, пиу! — свистеше с устни Том, прицелен в отсрещната стена.

Марго се опита да го имитира.

— О, не! — извика Том и пусна картечницата си. — Останала си без амуниции! Дай да го заредя. — Пое внимателно тежкото оръжие от ръцете й и извърши необходимите движения. Лицето му изведнъж помръкна. — Ще ти е нужна допълнителна подсигуровка. — Посегна към глезена си и измъкна нещо от въображаем калъф. — Това е мечът на баща ми — прошепна Том. — Мечът на Ленън. Пронизвай ги с него право в сърцата.

Марго кимна сериозно и пое невидимата дръжка. Беше така погълната от играта, че не забелязваше как подскачам пред нея и съскам развълнувано:

— Марго! Марго! Връщай се в стаята!

В този момент в дъното на коридора се появи Хилда Маркс. Шерън тичаше пред нея, за да ме предупреди. Ангелът хранител на Том стоеше до момчето и се опитваше да привлече вниманието му. Най-сетне успя, но за съжаление, миг преди това детето извика по посока на Хилда: