Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 32

Ако по някаква случайност преди да попадне в онази дупка някое от децата е пазело в душата си зрънце любов, то излизайки, вече е напълно убедено, че любов не съществува.

По погледа на Шерън личеше, че тя знае колко добре си спомням всичко. Хилда се беше постарала споменът да е траен. Ангелът погали лицето ми.

— Трябва да сме в Гробницата с всяко дете, което Хилда изпраща там.

— Искаш да вляза вътре?

Тя кимна бавно. Много добре знаеше какво значи това за мен. Пръстите й докоснаха дланта ми и в същия миг през съзнанието ми прелетяха като на филм картини на малтретирането, на което е била подложена Хилда в детството си — петима възрастни мъже в продължение на дълги години целенасочено и пресметливо я бяха изтезавали.

— Много съжалявам — въздъхнах аз.

— Показвам ти ги само, за да разбереш каква е причината Хилда да е тази Хилда.

— Кога започваме?

— Тази вечер тя ще изпрати в Гробницата едно момче. Остани при Марго, докато те повикам.

— Добре.

Първото хлапе, с което Марго се сприятели, бе седемгодишно момче на име Том. Дребен за годините си, недохранен и с доста забавено мислене, той при всеки повод потъваше във фантазиите си, а за мистър О’Хеър, неговият учител, това винаги бе повод за наказание. Марго бе настанена в стая с по-малки от нея деца, ето защо там й беше скучно. Мечтаеше да танцува под звуците на Бийтълс, както го бе правила с Карина. Искаше да учи песни с по-големите деца. Струваше й се, че тези, които са в стаята отсреща, се забавляват повече, докато тя трябваше да си играе с проядените от молци плюшени играчки и дървени кубчета в компанията на бебета, които дори не можеха да ходят още. Отиде до отворения прозорец и се загледа — учителят в съседната класна стая говореше нещо. Изведнъж той млъкна, тръгна нанякъде и за кратко изчезна от погледа й, скоро обаче се появи, влачейки за ухото Том, когото изхвърли в коридора. Върна се в стаята, грабна гъбата за триене на дъската и излетя с нея навън, за да я удари няколко пъти в главата на момчето. Едва тогава се върна при останалите ученици.

Том се свлече на пода. Не след дълго се поизправи и разтри пламналото си ухо. В следващите минути вече си представяше, че е далеч от този коридор, на планетата Рузефог и се бие с шимпанзета воини за пиратско съкровище. Ръцете му обгърнаха въображаема картечница, която той насочи към прозореца на вратата на отсрещната стая, където държаха малките. Избухването на всеки снаряд от торпедото момчето ознаменуваше с подходящ звуци и възклицания.