Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 30

Марго стоеше на дъжда и не откъсваше поглед от отдалечаващите се Лу и Кейт, нито едната, нито другата погледнаха назад. Дълго след като колата напълно се загуби от погледа й Марго бе като вцепенена, стиснала мечето под мишница, с провиснали от дъжда коси и изтъкано от болка и недоумение тяло. Преждевременно развита и интелигентна, тя бе схванала, че това е завинаги. От мен да знаете — ужасяващо е да видиш толкова малко дете, познало толкова много неща.

Огледах хоризонта — голо поле и само някъде в далечината ниски покриви на бедно селце. Щеше ми се да я спра да влезе през тази врата. Например да махна на кола със симпатично семейство и то да прибере детето от пътя. Ами хората от селото? Лицата им се изнизаха пред погледа ми — повечето от тях на възрастни селяни и само няколко съсипани от работа жени. Нито един подходящ. На петдесетина километра имаше по-голям град. Можехме да опитаме там. Докоснах рамото на Марго и й казах да ме последва. Побутнах я дори, но тя не помръдваше. Изтичах до портата в оградата и крещях името й, докато прегракнах. Тя не се помръдваше. Не можех да тръгна без нея. Дали това беше съдба? Нищо такова. Всичко е въпрос на решение. Марго го беше взела, без да съзнава дори.

Върнах се неохотно до нея. Коленичих и я прегърнах, опитвайки се да й обясня всичко. Мъчех се да подбирам думи, понятни за моето тригодишно аз.

Знаеш ли Марго? Ти си страхотно хлапе. По-добре ще ти бъде без онези там. Лу хич не я бива в майчинството. Кейт е антихрист. Важното е, че аз съм при теб. Ще прекараш зад тази врата тук по-дълго, отколкото би желала. Но знаеш ли? Ще съм винаги до теб. В твоя ъгъл на ринга съм. Тук ще срещнеш и лоши хора, така че внимавай. Всъщност може би няма да е зле да се срещнеш по-рано с тази пасмина. Истината е, че колкото по-рано се научиш да се справяш с глупаците, толкова по-добре. Ето така. Не се плаши. Спри да плачеш. Добре. Плачи. Излей го навън. Така да бъде. Но никакви сълзи повече, докато не напуснеш това място. Сълзите струват много.

Тя изчака да свърша и тръгна към вратата. Улови топката и заблъска с нея колкото може по-силно. Минаха няколко минути. Дъждът се усили и заприлича на сребърни въжета. Най-сетне зад врата се чуха нечии тежки стъпки. Миг по-късно на прага застана Хилда Маркс. Впи очи в дребната фигура пред нея и излая:

— Какво е това тук? Удавен плъх?

Марго бе впила поглед в коленете на Хилда. Жената се наведе и вдигна с пръст брадичката на детето.

— На колко си години?

Марго гледаше втренчено.

— Как… ти… е… името?

— Марго Делакроа — твърдо изрече детето.

— Ирландка? — повдигна вежди Хилда. — Тук бързо се справяме с такъв инат. Е, Марго Делакроа, днес е щастливият ти ден. Един от нашите обитатели току-що напусна този свят, така че има свободно легло. Влизай, влизай де. Топлината ще излезе навън.