Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 24

Напразно се опитвах да призова втори лъч светлина. Усетих, че онова нещо ме доближава и че е грамадно като слон. Марго изпищя. Застанах пред нея, затворих очи и събрах цялата си воля. Изведнъж светлината избликна от ръката ми с такава сила, че ме отхвърли назад. Тъмнината, която ни затискаше, политна нагоре като облак.

Внезапно вратата на бараката се разтвори и вътре нахлу светлина. Допреди малко беше валяло, а сега небето бе синьо и слънцето блестеше. Марго изтича към къщата, плачейки. Стоях на място и гледах известно време строполилата се от изненада на пода Кейт. До нея, разбита на парчета, лежеше стара лампа от костен порцелан.

— Съветвам те да намериш нова игра — рекох й аз и последвах Марго.

Кейт не докосна повече масичката.

7

Смяната на сърцето

Щом Марго стана достатъчно голяма, за да разбира повечето неща, започнах да я обсипвам със съвети. Когато навършиш шестнайсет, ще изпиташ непреодолимо желание да си паднеш страшно по момче на име Сет. Не го прави. Защо? Повярвай ми. Добре. И ще се влюбиш в Ню Йорк, мила. Къде е Ню Йорк? В Америка. С нетърпение чакам да отидеш там. Бийтълс там ли са? В известен смисъл. Но по-важното е, че там има една жена, с която ще се запознаеш, когато кучето ти се откъсне от каишката си и направи малка локва в магазина за деликатеси на Пето авеню. Трябва да се пазиш от нея. Защо? Ще открадне съпруга ти.

Малко преди Коледата на четвъртата си година Марго започна да не ми обръща никакво внимание. Минаваха седмици, в които дори не ме поглеждаше. Сякаш вятърът бе утихнал напълно, камъчетата на съзнанието й си бяха намерили мястото и тя не допускаше до себе си и полъх от моето влияние.

Дразнех се. Чувствах се изолирана, загубена и някак унизена. Изглежда бях започнала да се отнасям доста сериозно към задачата си. А и истината най-сетне стана очевидна — действително бях умряла. И действително бях ангел хранител.

Бях започнала да се интересувам от отражението си (все още имах такова — все пък съм ангел, а не вампир). Не можех да откъсна очи от струите, които извираха от раменете ми и неясно как преминаваха през тъканта на доста безформената ми дреха, като косите на Рапунцел. Изглеждах на около двайсет, макар косата ми да бе по-различна — нямаше и следа от перхидрол. Беше се върнал естественият й карамеленокафяв цвят и къдрите ми стигаха до раменете. Имах гърди и гениталии, тук бяха и противните ми изкривени пръсти на краката. Дори краката ми бяха окосмени. От мен се излъчваше светлина, сякаш по вените ми наместо кръв се движеха светлинни потоци.

С всеки следващ ден Марго все повече заприличваше на Тео. Започнах да се потапям в миналото, в онова, което бях загубила или отхвърлила с пълното съзнание, че никога няма да успея да поправя нещата, почти забравяйки за истинската си задача. От мен се очакваше да следя случващото се с Марго и да се грижа за нея. Децата растат толкова бързо. Докато се събудя от просъницата на самосъжалението си, тя вече беше пораснала с няколко сантиметра, имаше нова прическа и бе изцяло под влиянието на Карина. Непрестанно позираше. Не беше лошо. Беше се научила да не остава за дълго сама с Кейт и сякаш вече знаеше как да се справя със слабостта на сърцето си. Правеше го с дързостта на дете пред прага на юношеството.