Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 26

Над Лусил бдеше майка й Дена, ниска, закръглена жена, от която се излъчваше такова спокойствие, че мигновено дишането ми се успокои и стана по-дълбоко. Дена опря глава в рамото на дъщеря си и ме погледна, сетне отстъпи леко назад, за да ми направи място от лявата страна на Лусил. Внуших й да не прави разрез от двайсет сантиметра в центъра на гръдната кост, каквото беше намерението й. Посъветвах я наместо това да направи срез от десет сантиметра между ребрата. Дена повтори указанието като преводач. Усетила намесата на Дена, Лусил премигна нерешително, информацията се изви в съзнанието й като едва забележима нишка.

— Докторе? — обади се Кайл.

Тя вдигна поглед.

— Момент.

Размишляваше, очевидно разкъсвана между годините медицинска практика и внезапно появилата се в ума й нова идея, в която колкото и изненадващо да бе, имаше много здрав разум. Искаше се кураж, за да я приложи. Питах се дали ще се осмели да го направи. Най-сетне тя вдигна очи.

— Днес ще изпробваме нов метод. Срез между ребрата. Ще се опитаме да спестим излишното кървене на това момиченце.

Останалите кимнаха. Неволно докоснах белега, който имах на гърдите си. До този момент нямах представа откъде е.

Започнах да повтарям дума по дума онова, което видях по време на видението. Дена повтаряше след мен. Дадох си сметка, че гласът на американката, който бях чула, е на Дена. Всичко вече се е случвало, както Нан бе споменала. Била съм вече тук. Времето се затваряше. Усетих, че ми се завива свят.

Щом процедурата приключи, всички, с изключение на Кайл, Дена, Лусил и моя милост напуснаха помещението. Стояхме неподвижни до Марго на операционната маса в очакване тя да излезе от упойката.

— Какво наложи тази внезапна промяна в процедурата? — обади се Кайл.

— Не мога да обясня. Не знам… — тя започна да сваля ръкавиците си, — нека се помолим да свърши работа.

Две седмици по-късно Марго се върна у дома — крехка и слаба, но с видими признаци за възстановяване. Първото нещо, което каза, след като за първи път отвори очи, бе „шоколадова торта“. Карина й бе изпратила дългосвиреща плоча на Бийтълс, която Марго стискаше до гърдите си, сякаш търсеше в нея опора. Не обръщаше внимание на разговорите, които лекарите и сестрите водеха над главата й за това, че пациентката им едва е прескочила трапа. Мислеше си само как по-скоро да се вмъкне в стаята на Карина и да потъне в облака розова пудра и блестящи дрънкулки.

Беше рано следобед, когато се прибрахме в дома на семейство Едуардс. Алеята за коли към къщата беше покрита с килим от жълти и оранжеви листа. Сигурен знак, че е настъпила есента. Иначе човек трудно може да различи кой сезон е в Северна Ирландия.

Момичетата ги нямаше. Карина беше на парти, а Кейт — на екскурзия от училище. Кайл занесе на ръце Марго в леглото й. Стоя известно време при нея, за да премери температурата й, да се увери, че възглавниците са добре наместени, подаде й плюшените играчки, в случай че се събуди през нощта и се почувства самотна.